Теодора Палеологина Кантакузина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
През 1261 г. вуйчото на Теодора успява да завладее [[Константинопол]] от латините и възстановява Византийската империя, а Теодора е омъжена за новоиздигнатия протовестиарий [[Йоан Раул Петралиф]]<ref name="ODB"/>, издънка на влиятелното семейство на Раулите и висш византийски военачалник. От него Теодора ражда две дъщери – Ирина и Анна.
След смъртта на втория си съпруг Теодора се оттегля в манастир. Това е времето, в което Теодора излиза на обществената сцена заради въпроса, който разделя византийското общество по това време – за [[Лионска уния|уният с Католическата църква]]. Заедно с майка си Ирина и братята на втория си съпруг Мануил и Исак Раул Теодора влиза в ядрото на православната опозиция, която се противопоставя на планираната от вуйчо ѝ уния с Рим и реагира остро на низвергването на патриарх Арсений Авториан, който отлъчил [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII]] заради детронирането на [[Йоан IV Ласкарис]]. Заради активната си антиуниатска политика през 1277 Теодора и майка ѝ са заточени<ref name="ODB"/> в една крепост на [[Черно море]]. По-късно Ирина-Евлогия успява да избяга и да намери убежище при дъщеря си Мария в [[Търново]]. В хрониката на Георги Пахимер се разказва, че Теодора дори е обвинена във ''вещерски машинации върху здравето на императора'' и за да бъде изпитана нейната невинност, тя била поставена в чувал с котки<ref>{{citation | last = Gardner | first=A |title=The Lascarids of Nicæa, The Story of an Empire in Exile | publisher= Methuen | place= London | year = 1912 | page= 229, цитат на Пахимер под линия |lang = en}}</ref>.
Заточението на Теодора приключва през [[1282]], когато умира Михаил VIII Палеолог и на престола се възкачва братовчед ѝ [[Андроник II Палеолог]], който слага край на църковната политика на баща си. Това обаче не решава проблема с арсенитите – последователи на патриарх Арсений, които не признават правата на Палеолозите върху престола. По този случай през 1284 г. Андроник II свиква църковен събор в Адрамитон, на който се опитва да постигне помирение с арсенитите. На събора присъстват Теодора, сестра ѝ [[Анна Палеологина Кантакузина|Анна]] и майка им, но това не успява да вдигне схизмата. Теодора също е арсенит, но в това отношение тя е по-умерена от майка си. Теодора се сприятелява с новия патриарх [[Григорий II (папа)|Григорий II]], който става неин духовен баща.
| |||