Народен съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
да опитаме така |
а и "учените" са си антикомунистически настроени, не би трябвало да те е срам от думичката |
||
Ред 3:
== Учредяване и състави ==
След заземането на властта от [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] на [[9 септември]] 1944 г. от Министерски съвет е издадена ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' въз основа на разпоредбите на Търновската конституция за специалните съдилища. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник”- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт "от най-добрите граждани"<ref name="naredba" />, а останалите, включително председателите на съставите - от [[Министър на правосъдието|Министъра на правосъдието]] [[Минчо Нейчев]], т.е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител се назначават от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
Ред 16:
От областните състави на този съд 9 са в [[София]]. Шестият разглежда дела срещу "профашистки" журналисти, писатели и общественици, деветият - срещу "фашистките" съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.
Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68. <ref name="decommuni"> [http://www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Narodensud.htm#Gilotina3 Декомунизация], интернет инициатива в консултация с
== Престъпления и наказания ==
Ред 35:
Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията – и наследниците, и другите притежатели на имота.
Липсват конкретни съдопроизводствени правила{{факт}}. Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотенни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10 годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания. <ref>Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по [http://www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Narodensud.htm#Gilotina3 Декомунизация]</ref>
Ред 46:
Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг<ref>Българските държавни институции. Енциклопедичен справочник,София 1987, с. 263</ref>.
== Критики ==
Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им<ref>Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944-1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 34-35</ref>. От друга страна, съденето на военопрестъпниците от страните от [[Страни от Оста|Оста]] във всички останали държави се извършва със задна дата. Предишното съдене на виновници за въвличане на България във войни - Държавния съд от [[1922]], също действа със задна дата.
Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени [[политическо убийство|политически убийства]], но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 сертември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа<ref>Крамптън, Ричард, Кратка история на България, София 1994, с. 216</ref>.
| |||