Рупци: Разлика между версии

Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от «ропа»„ропа“, «рупа»„рупа“ в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други — – от славянския глагол «рубить» —„рубить“ – сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура.

Обитаващи предимно планински терен, рупците имали в миналото като основен поминък скотовъдството. Слабото планинско, предимно мотично земеделие е било недостатъчно за изхранването, затова със зърнени храни се снабдявали чрез размяна на животински продукти на пазарите и панаирите. Недоходните поминъци (животновъдство и слабо земеделие) и наличието на суровини подтиквали местното население към развитието на някои занаяти — – абаджийство, медникарство, казанджийство и зидарство. Значителна част от населението изкарва прехраната си с гурбетчийство, като ходи на гурбет главно към [[Беломорие]]то, а по-късно към вътрешността на страната.

Икономическото развитие и замогване на занаятчии и овцевъди през XVIII—XIX в. довеждат до значителни промени в жилищната архитектура — – започнали да строят вече високи, многоетажни каменни сгради. Жилищният етаж станал многоделен. Сламените покриви били заменени с каменни плочи. Родопската архитектура е издържана в единен и значително усъвършенствуван стил вътрешно и външно. Вътрешната украса се постига с красиво изработени долапи и най-вече с художествени тъкани и подредбата на медни съдове по лавиците.

Облеклото за мъжете е чернодрешно, а за жените — – саичено, саяно, с типична пъстроцветна карирана престилка. Забраждането в миналото е ставало с огромни бели, домашно тъкани кърпи, свободно спускани по плещите.

Характерният поминък на сезонното гурбетчийство е допринесъл за установяването на големи празници през лятото. У рупците не съществува коледуване на възрастни мъже. При новогодишното [[сурвакане]] само тук се практикува носенето и оставянето по домовете на тежък камък за «тежко»„тежко“ щастие. [[Кукер]]ските игри са слабо застъпени (в Широколъшко), затова заговезнишките огньове са придружени с хора и песни, с прескачане на огньове, а в някои райони (Хасковско, Разложко) и с хвърлянето на огнени стрели, наричани чевги. Голям празник на рупците е [[Гергьовден]], когато посрещали връщащите се от зимуване край Беломорието овчари със стадата си, и денят, в който овцете са изкарвани на мандра. Костадиновден, [[Илинден]] и др. летни празници са изпълнени с много веселия, свързани с големи районни събори в Родопите, най-голям от които е Роженският събор.