Атентат в църквата „Света Неделя“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Преки последици: цитат от Вълков
Ред 6:
През декември [[1924]] г. група дейци на [[Военна организация на БКП|Военната организация]] вербува [[Петър Задгорски]], клисар на църквата „Света Неделя“. [[Димитър Хаджидимитров]] и [[Димитър Златарев]], ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията [[Владимир Начев]] и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху [[БКП]] от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от [[Станке Димитров]], секретар на ЦК, който в началото на [[1925]] я излага в срещи с [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]], по това време генерален секретар на [[Коминтерн]]а. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.<ref>Георги Марков. Покушения, насилие и политика в България 1878-1941, С. 2003, с.223 </ref>
 
Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На [[11 февруари]] е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП [[Вълчо Иванов]]. На [[10 март]] е приета промяна в [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]], която увеличава правомощията на властите - смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На [[26 март]] е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към ВО. Тези събития заплашват физическото оцеляване на лидерите на организацията в [[България]] и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Те заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на [[Коминтерн]]а и голяма част от ръководството на [[БКП]]. Съществува мнение, че са действали с подкрепата на [[СССР|съветското]] Главно политическо управление, която не е потвърдена с документи. Известно е, че те са били в пряк контакт със съветските служби, поради което са можели да си позволят да отхвърлят позицията на [[Васил Коларов]] от [[Москва]] <ref>Георги Марков. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919–1947. София, 1994, с. 72 </ref>. Според историкаантикомунистическия историк Стойчо Грънчаров “''големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал''”<ref>Елена Стателова и Стойчо Грънчаров. История на нова България, 1878-1944, т. ІІІ, С. 1999, с. 421</ref>. Това не може да бъде вярно в пряк смисъл, защото [[Коминтерн]]ът е политическа организация.
 
== Извършване ==