Народен съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
След заземането на властта от [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] (ОФ) на [[9 септември]] [[1944]] г. от Министерски съвет е издадена ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' въз основа на разпоредбите на Търновската конституция за специалните съдилища. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Приемането на Наредбата
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,<ref name="naredba" /> а останалите, включително председателите на съставите — от [[Министър на правосъдието|Министъра на правосъдието]] [[Минчо Нейчев]], т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител се назначават от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
Ред 48:
От някои изследователи се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Също така, те посочват съдът като нарушение на прокламираните от ОФ искания за „''възстановяване на всички политически и граждански права и свободи''“.
Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им<ref>Огнянов, Любомир. пос. съч., с. 34-35</ref>. От друга страна, съденето на военопрестъпниците от страните от [[Страни от Оста|Оста]] във всички останали държави се извършва със задна дата. Предишното съдене на виновници за въвличане на България във войни — Държавния съд от [[1922]], също действа със задна дата. Заедно с
Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени [[политическо убийство|политически убийства]], но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 сертември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа.<ref>Крамптън, Ричард, Кратка история на България, София 1994, с. 216</ref>
| |||