Партизанско движение в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Начало: виж беседата
→‎Начало: беседа
Ред 34:
Първите създадени партизански чети през лятото на 1941 са в района на [[Разлог]], [[Дупница]], [[Батак]], в [[Средна гора]]. Смята се, че най-рано организирана е тази на [[Никола Парапунов]], с пръв четник [[Иван Козарев]].
 
През първата година на въоръжената борба БРП се осланя най-вече на [[бойните групи]], а не на четите. Те извършват множество саботажни акции - палеж и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и множество убийства на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и [[Вермахта]], на привърженици на съюза на България с [[Нацистка Германия]], както и на други противници на комунистическата идеология. Дейността им нанася удар по подкрепата за хитлеристката кауза в България, но същевременно властите разкриват и убиват голяма част от участниците в тях.
 
В края на лятото на 1941 година, със съветски самолети и подводници в България са изпратени, разделени в три групи - начело с [[Цвятко Радойнов]], [[Христо Боев]] и [[Георги Янков]], 55 от най-опитните дейци на [[БКП]] с цел да оглавят съпротивата. Според едни източници това е дело на [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]]. Според други, десантът е по директно нареждане на [[НКВД]], което не е съгласувано предварително със Задграничното бюро. Постъпката се оказва прибързана и не дава желания резултат. По-голямата част от изпратените са заловени или убити от полицията и армията, поради силния контрол на правителството над ситуацията в страната. Част от тях са съдени в т.нар [[процес на парашутистите]]. За сметка на това, оцелелите от т.нар. групи на "подводничарите" и "парашутистите" стават едни от най-известните партизански водачи.