Отоне Висконти: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
}}
 
'''Отоне Висконти''' ({{lang|it|Ottone Visconti, Ottorino}}, * [[1207]] в [[Инворио]], [[Новара (провинция)|провинция Новара]], † [[8 август]] [[1295]] в [[Киаравале]]) е [[архиепископ]] на [[Милано]] (1262–1295) и [[Списък на владетелите на Милано|господар (синьор) на Милано]] (1277–1287/1295), основателпръв наот фамилията [[Висконти]] в [[Милано]].
 
== Произход ==
Син е на [[Феод|феодала]] [[Уберто Висконти]] († 1249) – господар на [[Масино Висконти|Масино]], [[Албицате]] и [[Безнате]] в [[Ломбардия]], и на съпругата му Берта Пировано.
 
Негови братя са [[Епископ|епископът]] на [[Вентимиля]] Ацоне, Андреото, Беатриче, Гаспаре (глава на Висконти - господари на [[Кароно Пертузела|Кароно]], [[Йераго кон Ораго|Йераго]] и [[Фаняно Олона|Фаняно]]) и Обицо Висконти – владетел на [[Масино Висконти|Масино]].
== Църковна кариера и управление ==
Църковната си кариера Отоне започва като асистент на [[Папски легат|папския легат]] и [[кардинал]] [[Отавиано Убалдини]]. През 1260 г. е [[подест]] на [[Новара]]. На 22 юли 1262 г., [[папа]] [[Урбан IV]] го издига на архиепископ на Милано.
 
[[Мартино делла Торе|Мартино дела Торе]] от фамилията [[Делла Торе|Дела Торе]], който от 1256 г. фактически е господар на градаМилано, се съпротивлява на назначението на Отоне като архиепископ на града и го прогонва Отоне. Така той 15 години не може да поеме архиепископството. През 1277 г. в битката при [[Дезио]] (21 януари 1277) той побеждава [[Наполеоне делла Торе|Наполеоне дела Торе]], което му помага да вземе не само [[Диоцез|диоцеза]] си, а и господството над града.
 
== Биография ==
 
=== Църковна кариера и управление ===
Първоначално е каноник в [[Дезио]], а след това, през 1252 г., постъпва на служба при [[Леоне да Перего]], тогавашен архиепископ на Милано, който го изпраща като свой прокуратор във [[Франция]] при [[Инокентий IV]], чийто [[капелан]] става. През септември [[1247]] г. става [[Кардинал-камерлинг|камерлинг]] на [[Папски легат|папския легат]] и [[кардинал]] [[Отавиано Убалдини|Отавиано дели Убалдини]], когото следва повече от десетилетие в различни посолства в [[Италия]] и [[Франция]].
 
През 1260 г. е [[подест]] на [[Новара]].
 
=== Архиепископ на Милано ===
Архиепископ Леоне да Перего умира през 1257 г. и именно [[Отавиано Убалдини|кардинал Убалдини]] подкрепя името на Отоне като достоен наследник на трона на [[Архиепископ|архиепископа]] вместо [[Раймондо дела Торе]] или благородника [[Франческо де Сетала]]. Въпреки съпротивата на [[Мартино дела Торе]] – ръководител на ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (Миланската община) и в нарушение на древната привилегия, според която Милано избира своя архиепископ, Отоне е назначен от [[Урбан IV (папа)|папа Урбан IV]] за архиепископ на града на 22 юли [[1262]] г. в [[Монтефиасконе]].<ref>{{Cite book|title=Biblioteca sacra ovvero Dizionario universale delle scienze ecclesiastiche|volume=13|year=1835|publisher=Ranieri Fanfani|pages=301}}</ref>
 
=== Конфликт с Дела Торе ===
Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от апостолския [[легат]] Филипо ди Пистоя, който хвърля интердикт на Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият Манфреди, [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] (който ще стане [[имперски викарий]] през [[1274|1274 г.]]) и цялото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]].
 
На 1 април [[1263]] г. ([[Великден]]) Отоне влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] – селище на южния бряг на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различните ломбардски градове, като официално влиза във власт на [[Амброзиански обред|амброзианския обред]].<ref>Амброзианският обред е официалният [[Литургия|литургичен]] [[обред]], възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано.</ref> В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост [[Анджера]], разположена на другия бряг на езерото на около 2 км срещу Арона. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на [[Новара]], за да отлъчи [[Франческо дела Торе]], брат на Мартино и [[подест]] на [[Мантуа]] и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано Пелавичино, се предава. Пелавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на [[Бребия]].
 
Отоне се оттегля в [[Новара]], но през юни 1263 г. Франческо дела Торе го гони и той намира убежище при папата в [[Монтефиасконе]]. Тогава Отоне дори отлъчва епископа на Новара, който е дал заложниците на подеста, които Отоне му е поверил.
 
През ноември [[1263|1263 г.]] Мартино дела Торе умира и е заменен от брат си Филипо, а през октомври [[1264]] г. – от големия поддръжник на Отоне папа Урбан IV. Новият [[Климент IV|папа Климент IV]], въпреки че отказва през август [[1265]] г. да свали Ото и да приеме предложението за назначаване на Раймондо дела Торе за апостолски легат, се оказва много по-хладен към Отоне.
 
Междувременно Палавичино дава титлата генерал-капитан на Милано на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] – брат на френския крал [[Луи IX]], и се мести в лагера на гибелините, ставайки враг на Дела Торе. Въпреки това семейство Дела Торе продължава да диктува закона в град Милано. Междувременно след смъртта на Филипо дела Торе през септември 1265 г. той е наследен от братовчед си [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]]. Когато [[Паганино дела Торе|Паганино Дела Торе]], станал подест на [[Верчели]], е убит през януари [[1266]] г. по инициатива на Пелавичино, отмъщението е жестоко: 53 милански благородници са обезглавени на градския площад.
 
Въпреки че през декември [[1266]] г. папа Климент IV настоява Милано да приеме своя архиепископ Отоне Висконти, след смъртта на папата през ноември [[1268]] г. случаят все още не е разрешен и мястото остава вакантно през следващите три години.
 
През 1268 г. Отоне урежда брака между [[Бонакоса Бори]] – дъщеря на богатия милански благородник [[Скуарчино Бори]] и [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] – внук на брат му [[Андреото Висконти|Андреото]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, p. 240</ref>
 
През септември 1271 г., почти три години след смъртта на [[Климент IV]], Тебалдо Висконти е избран за папа с името [[Григорий X (папа)|Григорий X]]. Той е член на рода Висконти по линия от [[Пиаченца]]. Той е архидякон на [[Лиеж]] и по онова време е в [[Свети земи|Светите земи]], където току-що се е срещнал с [[Марко Поло]]. На 14 януари 1272 г. брат му Висконте Висконти е новият подест на Милано. В онези дни Отоне е в покрайнините на града, готов да се възползва от добрата възможност да се нанесе като нов архиепископ.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 252-253</ref>
 
През [[1273]] г. новият папа Григорий X, минавайки през Милано, потвърждава валидността на избора на Отоне, но го моли да остане в Пиаченца, за да не влошава още повече отношенията със семейство [[Дела Торе]]. Папатае добре приет от Дела Торе, но влиза в Милано на 8 октомври и остава там само три дни. Отоне след това се присъединява към папата към него в [[Лион]], където Григорий X се готви да провъзгласи нов [[кръстоносен поход]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 269-271</ref>
 
Истинска психоза завладява Милано: семейство Дела Торе стига дотам, че изгонва над двеста души, принадлежащи към миланските благороднически семейства, принудени да избягат в изгнание в [[Новара]] и [[Павия]]. В очакване на контраатака на Висконти е сформирана специална милиция за защита на града от Отоне.
 
=== Битка при Гуацера ===
През 1276 г. изгонените милански благородници намират убежище в Павия, избират Гофредо (или Готифредо), граф на [[Лангоско]] за нов водач, като обещават да го издигнат за господар на Милано, ако прогони Дела Торе. Той събира армия от павийци, успявайки да превземе [[Арона (Италия)|Арона]] и [[Анджера]], гарантирайки подкрепата на жителите на селата и много близки долини, които симпатизират на Отоне, след което се насочва към [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]]. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е принуден да отговори, като тръгва към Анджера с армия от милански и немски рицари, за да го обсади, и това принуждава изгнанниците да се върнат по стъпките си, за да го защитят. Битката, която влиза в историята като [[Битка при Гуацера|битката при Гуацера]], се провежда близо до калните брегове на потока Гуаца, който разделя селищата [[Испра]] и [[Ранко]], и завършва с победата на Дела Торе.
 
Гофредо да Лангоско в средата на битката преследва немски рицар и успява да го свали, но скоро се оказва заседнал в калта и заобиколен от врагове, и е принуден да се предаде. Доведен в павилиона на Напо дела Торе, той веднага е екзекутиран. В сблъсъка са заловени 34 милански благородници, включително [[Теобалдо Висконти]] – син на брата на Отоне Андреото.
 
Напо дела Торе с тази победа взима обратно двете крепости на Арона и Анджера. На връщане, близо до [[Галарате]], той дава заповед да се екзекутират всички затворници.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 292-294</ref>
 
=== Битка при Джерминяга ===
Отоне чува слуховете за поражение при Гуацера, докато от известно време е в [[Биела]] след завръщането си от [[Втори лионски събор|Лионския съвет]] като придружител на папа Григорий X. За да провери ситуацията, той отива във [[Верчели]], където се укриват много оцелели от битката. Там той е избран за новия глава на миланските изгнаници. След това той събира армия в района на Новара и след това тръгва към [[Кастелсеприо]], успявайки да го превземе. За пореден път Напо дела Торе отговаря незабавно и заедно със сина си [[Касоно дела Торе|Касоно]] се мести в Сеприо. Има два сблъсъка: в първия Висконти побеждава, но на следващия ден, след като Напо получава допълнителни подкрепления, Отоне е победен и принуден да се укрие в околните гори. Отоне бяга в [[Лурате Качивио|Лурате]] близо до [[Комо (град)|Комо]].
 
След това той отива в града с надеждата да бъде приет, но е изгонен и принуден да бяга през долините чак до [[Джорнико]] и от там до [[Канобио]] на езерото Маджоре. В рамките на два дни, благодарение на дипломатическите си умения, той успява да убеди благородниците от селището, които първоначално затварят вратите си пред него, да пледират за неговата кауза. Той строи флот от галери, които поставя под командването на [[Симона ди Локарно|Симоне ди Локарно]] и започва отново да събира съюзниците си. Семейство Дела Торе, обаче научава за ходовете на архиепископа и отговаря с изпращането на флот от Анджера до [[Джерминяга]] близо до Канобио. Там флотът им е изненадан и унищожен благодарение на изненадваща нощна атака, водена от Симоне ди Локарно.
 
След това флотата на Висконти атакува крепостта на Арона заедно със сухопътните войски, съставени от миланци, павийци и новарци, водени от маркиз [[Вилхелм VII (Монферат)|Гулиелмо VII дел Монферато]]. Крепостта успява да устои и когато армията на Дел Торе пристига, маркизът на Монферат се оттегля, осъждайки Отоне на поражение и бягство към Новара.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 294-298</ref>
 
=== Битка при Дезио ===
През 1277 г. в битката при [[Дезио]] (21 януари 1277) той побеждава [[Наполеоне делла Торе|Наполеоне дела Торе]], което му помага да вземе не само [[Диоцез|диоцеза]] си, а и господството над града.
 
През 1287 г. той назначава племенника си [[Матео I Висконти]] за [[капитан на народа]], а през 1291 г. го назначава за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]].