Отоне Висконти: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
Касоно дела Торе е заловен и обезглавен заедно със Скуртапелича дела Порта – подест на Лоди, докато Паганино да Оцеро – роднина на Уберто е екзекутиран пред Порта Ориентале, а останалите 800 затворници са отведени в града. В началото на лятото на 1281 г. маркизът на Монферат се завръща от Испания с 500 рицари и 100 испански арбалетчици. Заедно с армия от хора от Милано, Новара, Верчели, Павия и Комо, той се опитва отново да обсади Лоди, като същевременно държи кремонците ангажирани с втори контингент. Хората от Лоди и Кремона обаче получават помощта на Парма, Реджо, Модена и Ферара, които през октомври принуждават маркиза да се оттегли. <ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 331-334 e 344-348</ref>
 
=== Господар на Милано ===
През 1287 г. той назначава племенника си [[Матео I Висконти]] за [[капитан на народа]], а през 1291 г. го назначава за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]].
В края на [[1281]] г. отношенията между Отоне и маркиз на Монферат се влошават и архиепископът гони Вилхелм, който става съюзник на [[Дела Торе]] от [[Милано]]. Междувременно през [[1281]] г. нова битка срещу Дела Торе във [[Ваприо д'Ада]] носи победа за [[Висконти]] в деня на Свети Диониджи, който става покровител на Висконти заедно със Света Агнес. Вражеската армия е победена и разпръсната: [[Касон от кулата|Касоне дела Торе]] е убит в битка, [[Раймондо дела Торе]] намира убежище във [[Фриули]], а мирът е подписан в [[Лоди]].
 
=== Последни години и смърт ===
Отоне след това се оттегля в манастира Киаварале Миланезе, където умира на 8 август 1295 г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].
Последните години на управлението на Отоне, който никога не поема длъжността на [[капитан на народа]] или [[Синьория Милано|господар на Милано]] – функции, които очевидно са несъвместими с титлата на архиепископ, са по-спокойни. Власта de facto на Отоне - базирана на способността му бързо да призовава градските милиции - обаче, както във външната, така и във вътрешната политика, не се оспорва от капитаните на народа и от [[Подест|подеста]], които се сменят на всеки 6 месеца. Отоне също така се ползва с подкрепата на [[Император|императора]] – формално владетел на Милано, който, като подкрепя Висконти, избягва да трябва официално да делегира правомощия на местната власт.
 
През декември [[1287]] г., Отоне назначава [[Матео I Висконти|Матео]] – внук на брат му за капитан на народа – функция, която му е дадена отново две години по-късно. През [[1291]] г. Общинският съвет дава на Матео титлата „господар на Милано“. Уморен, Отое се оттегля в [[абатство Киаравале]], където умира на 88-годишна възраст на 8 август [[1295]] г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].<gallery>
<gallery>
Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 1a.jpg|Архиепископ Отоне Висконти и войската му през 1277, фреска в съдебната зала на замък [[Анджера]]
Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 2.jpg|Битката при Дезио, фреска в съдебната зала на замък Анджера