Отоне Висконти: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
Син е на [[Феод|феодала]] [[Уберто Висконти]] († 1249) – господар на [[Масино Висконти|Масино]], [[Албицате]] и [[Безнате]] в [[Ломбардия]], и на съпругата му Берта Пировано.
 
Има 6 братя и 1 сестра:
Негови братя са [[Епископ|епископът]] на [[Вентимиля]] Ацоне, Андреото, Беатриче, Гаспаре (глава на Висконти - господари на [[Кароно Пертузела|Кароно]], [[Йераго кон Ораго|Йераго]] и [[Фаняно Олона|Фаняно]]) и Обицо Висконти – владетел на [[Масино Висконти|Масино]].
 
* [[Андреото Висконти|Андреото]], баща на [[Теобалдо (или Тибалдо) Висконти|Теобалдо Висконти]], дядо на [[Матео I Висконти]] – господар на Милано
[[Мартино делла Торе|Мартино дела Торе]] от фамилията [[Делла Торе|Дела Торе]], който от 1256 г. фактически е господар на Милано, се съпротивлява на назначението на Отоне като архиепископ на града и го прогонва. Така той 15 години не може да поеме архиепископството.
* Уберто, епископ на [[Вентимиля]]
* Гаспаре, [[подест]] на [[Оледжо|Олежо]], родоначалник на Висконти – господарите на [[Кароно Пертузела|Кароно]], [[Йераго кон Ораго|Йераго]] и [[Фаняно Олона|Фаняно]]
* Ацоне († 1262)м епископ на [[Вентимиля]]
* Обицо, господар на [[Масино Висконти|Масино]]
* Пиетро
* Беатриче
 
[[Мартино делла Торе|Мартино дела Торе]] от фамилията [[Делла Торе|Дела Торе]], който от 1256 г. фактически е господар на Милано, се съпротивлява на назначението на Отоне като архиепископ на града и го прогонва. Така той 15 години не може да поеме архиепископството.
 
== Биография ==
 
=== Църковна кариера ===
Първоначално Отоне е каноник в [[Дезио]], а след това, през 1252 г., постъпва на служба при [[Леоне да Перего]], тогавашен архиепископ на Милано, който го изпраща като свой прокураторпрокурор във [[Франция]] при [[Инокентий IV]], чийто [[капелан]] става. През септември [[1247]] г. става [[Кардинал-камерлинг|камерлинг]] на [[Папски легат|папския легат]] и [[кардинал]] [[Отавиано Убалдини|Отавиано дели Убалдини]], когото следва повече от десетилетие в различни посолства в [[Италия]] и [[Франция]].
 
През 1260 г. е [[подест]] на [[Новара]].
 
=== Конфликт с Дела Торе ===
Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от апостолския [[легат]] Филипо ди Пистоя, който хвърляпоставя интердиктпод назапрещение Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият Манфреди, [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] (който ще стане [[имперски викарий]] през [[1274|1274 г.]]) и цялото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]].
 
На 1 април [[1263]] г. ([[Великден]]) Отоне влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] – селище на южния бряг на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различнитеразлични [[Ломбардия|ломбардски]] градове, като официално влиза във власт на [[Амброзиански обред|амброзианския обред]].<ref>Амброзианският обред е официалният [[Литургия|литургичен]] [[обред]], възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано.</ref> В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост [[Анджера]], разположена на другия бряг на езерото срещу Арона на около 2 км срещу Аронаразстояние. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на [[Новара]], за да отлъчи [[Франческо дела Торе]], (брат на Мартино дела Торе и [[подест]] на [[Мантуа]]) и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано ПелавичиноПалавичино, се предава. ПелавичиноПалавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на [[Бребия]].
 
Отоне се оттегля в [[Новара]], но през юни 1263 г. Франческо дела Торе го гони и той намира убежище при папата в [[Монтефиасконе]]. Тогава Отоне дори отлъчва епископа на Новара, който е далпредал заложниците на подеста, които Отоне му е поверил, на подеста.
 
През ноември [[1263|1263 г.]] Мартино дела Торе умира и е заменен от брат си Филипо, а през октомври [[1264]] г. – от големия поддръжник на Отоне папа Урбан IV. Новият [[Климент IV|папа Климент IV]], въпреки че отказва през август [[1265]] г. да свали ОтоОтоне и да приеме предложението за назначаване на Раймондо дела Торе за апостолски легат, се оказва много по-хладен към Отоне.
 
Междувременно Палавичино дава титлата на генерал-капитан на Милано на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] – брат на френския крал [[Луи IX]], и се мести в лагера на гибелините, ставайки враг на Дела Торе. Въпреки това семейство Дела Торе продължава да диктува закона в град Милано. Междувременно след смъртта на Филипо дела Торе през септември 1265 г. той е наследен от братовчед си [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]]. Когато [[Паганино дела Торе|Паганино Дела Торе]], станал подест на [[Верчели]], е убит през януари [[1266]] г. по инициатива на ПелавичиноПалавичино, отмъщението е жестоко: 53 милански благородници са обезглавени на градския площад.
 
Въпреки че през декември [[1266]] г. папа Климент IV настоява Милано да приеме своя архиепископ Отоне Висконти, след смъртта на папата през ноември [[1268]] г. случаят все още не е разрешен и мястото остава вакантно през следващите три години.
През 1268 г. Отоне урежда брака между [[Бонакоса Бори]] – дъщеря на богатия милански благородник [[Скуарчино Бори]] и [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] – внук на брат му [[Андреото Висконти|Андреото]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, p. 240</ref>
 
През септември 1271 г., почти три години след смъртта на [[Климент IV]], Тебалдо Висконти е избран за папа с името [[Григорий X (папа)|Григорий X]]. Той е член на рода [[Висконти]] по линия от [[Пиаченца]]. Той е архидякон на [[Лиеж]] и по онова време е в [[Свети земи|Светите земи]], където току-що се е срещнал с [[Марко Поло]]. На 14 януари 1272 г. брат му Висконте Висконти е новият подест на Милано. В онези дни Отоне е в покрайнините на града, готов да се възползва от добрата възможност да се нанесе като нов архиепископ.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 252-253</ref>
 
През [[1273]] г. новият папа Григорий X, минавайки през Милано, потвърждава валидността на избора на Отоне, но го моли да остане в Пиаченца, за да не влошава още повече отношенията със семейство [[Дела Торе]]. ПапатаеПапата е добре приет от Дела Торе, но влиза в Милано на 8 октомври и остава там само три дни. Отоне след това се присъединява към папата към него в [[Лион]], където Григорий X се готви да провъзгласи нов [[кръстоносен поход]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 269-271</ref>
 
Истинска психоза завладява Милано: семейство Дела Торе стига дотам, че изгонва над двеста души, принадлежащи къмна миланските благороднически семейства, които са принудени да избягатбягат в изгнание в [[Новара]] и [[Павия]]. В очакване на контраатакаконтраатаката на Висконти е сформирана специална милиция за защита на града от Отоне.
 
=== Битка при Гуацера ===
{{Основна|Битка при Гуацера}}
През 1276 г. изгонените милански благородници намират убежище в Павия, избират Гофредо (или Готифредо), граф на [[Лангоско]] за нов водач, като обещават да го издигнат за господар на Милано, ако прогони Дела Торе. Той събира армия от павийци, успявайкиуспява да превземе [[Арона (Италия)|Арона]] и [[Анджера]], гарантирайки подкрепата на жителите на селатаселищата и на много близки долини, които симпатизират на Отоне, след което се насочва към [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]]. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е принуден да отговори, като тръгва към Анджера с армия от милански и немски рицари, за да го обсади, и това принуждава изгнанниците да се върнат по стъпките си, за да го защитят. Битката, която влиза в историята като [[Битка при Гуацера|битката при Гуацера]], се провежда близо до калните брегове на потока Гуаца, който разделя селищата [[Испра]] и [[Ранко]], и завършва с победата на Дела Торе.
 
Гофредо да Лангоско в средата на битката преследва немски рицар и успява да го свали, но скоро се оказва заседнал в калта и, заобиколен от врагове, и е принуден да се предаде. Доведен в павилиона на Напо дела Торе, той веднага е екзекутиран. В сблъсъка са заловени 34 милански благородници, включително [[Теобалдо Висконти]] – син на брата на Отоне Андреото.
 
Напо дела Торе с тази си победа взима обратно двете крепости на Арона и Анджера. На връщане, близо до [[Галарате]], той дава заповед да се екзекутират всички затворници.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 292-294</ref>
 
=== Битка при Джерминяга ===
{{Основна|Битка при Джерминяга}}
Отоне чува слуховете за поражение при Гуацера, докато се намира от известно време е в [[Биела]] след завръщането си от [[Втори лионски събор|Лионския съвет]] като придружител на папа Григорий X. За да провери ситуацията, той отива във [[Верчели]], където се укриват много оцелелиот оцелелите от битката. Там той е избран за новия глава на миланските изгнаници. След това той събира армия в района на [[Новара]] и след това тръгва към [[Кастелсеприо]], успявайки да го превземе. За пореден път Напо дела Торе отговаря незабавно и заедно със сина си [[Касоно дела Торе|Касоно]] се мести в Сеприо. Има два сблъсъка: в първия Висконти побеждава, но на следващия ден, след като Напо получава допълнителни подкрепления, Отоне е победен и принуден да се укрие в околните гори. Отоне бяга в [[Лурате Качивио|Лурате]] близо до [[Комо (град)|Комо]].
 
След това той отива в града с надеждата да бъде приет, но е изгонен и принуден да бяга през долините чак до [[Джорнико]] и от там до [[Канобио]] на езерото [[Лаго Маджоре|Маджоре]]. В рамките на два дни, благодарение на дипломатическите си умения, той успява да убеди благородниците от селището, които първоначално затварят вратите си пред него, да пледират за неговата кауза. ТойКара строида построят флот от [[Галера|галери]], коитокойто поставя под командването на [[Симона ди Локарно|Симоне ди Локарно]], и започва отново да събира съюзниците си. Семейство Дела Торе, обаче научава за ходовете на архиепископа и отговаря с изпращането наизпраща флот от Анджера до [[Джерминяга]] близо до [[Канобио]]. Там флотът им е изненадан и унищожен благодарение на изненадваща нощна атака, водена от Симоне ди Локарно.
 
След това флотатафлотът на Висконти атакува крепостта на Арона заедно със сухопътните войски, съставени от миланци, павийци и новарци, водени от маркиз [[Вилхелм VII (Монферат)|ГулиелмоВилхелм VII дел МонфератоМонфератски]]. Крепостта успява да устои и когато армията на ДелДела Торе пристига, маркизът на Монферат се оттегля, осъждайки Отоне на поражение и бягство към Новара.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 294-298</ref>
 
=== Битка при Дезио ===
{{Основна|Битка при Дезио}}
[[Капитан на народа|Капитанът на народа]] Симоне дида Локарно, който бяга в [[Комо (град)|Комо]], успява да осигури града, като прогони симпатизантите на Дела Торе. Скоро Отоне пристига там и двамата заедно започват да събират нова армия. В началото на януари 1277 г. те поставят Рицардо, граф на [[Ломело]], начело на армията и маршируват към брега на Леко по езерото, превземайки [[Леко (град)|Леко]] по езерото, превземайки Леко и [[Чивате]], след което проникват в [[Мартезана]].
 
Напо дела Торе заповядва на сина си Касоно и на ДжофредоГофредо дела Торе да поставят гарнизон при [[Канту]] с 400-500 немски рицари, докато. самиятСамият той, заедно с Понцио дели Амати (един от двамата подестиподеста на града), напуска Милано начело на 700 рицари и отива прив [[Дезио]], вече защитен от над 150 рицари, водени от много членове на семейство Дела Торе. Армията на Висконти се разполага на лагер в [[Сереньо]], на няколко километра северно от Дезио, и Отоне е информиран от някои от неговите симпатизанти – жители на селището (на което той е бил каноник) колко слаба е отбраната и как врагът подценява силите му.
 
През нощта между 20 и 21 януари Отоне мълчаливо приближава армията си до Дезио и превзема вратите му благодарение на контактите си в селището или със сила, след което го обгражда със своите хора, премахвайки всички пътища за бягство отна врага. Много благородници от семейство Дела Торе са изненадани в леглата си, ноа някои като Франческо и Андреото оказват доблестна, но безплодна съпротива и падат под ударите на враговетеврага. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е заловен и пощаден по заповед на Отоне, и затворен в клеткиклетка заедно с много други свои роднини в [[Замък Барадело|замъка Барадело]] над Комо. Повечето от тях са освободени след плащането на голям откуп, но Напо умира от глад там на 16 август 1278 г. Победата в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] бележи началото на господството на семейство [[Висконти]] и господството на това семействому над [[Милано]] и [[Ломбардия]] през следващите 170 години.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 298-302</ref>
 
=== Влизане на отонеОтоне в Милано ===
След като новината за победата при Дезио достига до Милано, малка армия от около 600 мъже, която заедно с [[карочо]]-то напуска града, за да се притече на помощ на Дела Торе, се връща в стените на миланската порта Пустерла деле Аце и народът започва да плячкосва двореца на Дела Торе на днешния [[Пиаца дела Скала|площад Пиаца дела Скала]]. Синът на Напо дела Торе – Касоно и ДжофредоГофредо дела Торе тръгват от [[Канту]] за Милано заедно с немските рицари, надявайки се да се съберат отново със своите роднини, но откриват, че вратите на града са залостени. Превземайкии със сила Порта Комасина най-накрая те стигат до дворците си и прогонват плячкосващите, след което бият камбаните на Бролето Нуово, но малцина им се притичат на помощ. Хората от партията на Висконти, които са и много по-многобройни, изгонват [[Подест|подеста]] на града и след като решават да го предадат на Отоне, изпращат няколко посланици, които го канят да влезе в града. Касоно и ДжофредоГофредо дела торе са принудени да напуснат града, търсейки напразно убежище първо в [[Лоди]], а след това в [[Кремона]], докато накрая не отиват в [[Парма]].
 
На 22 януари Отоне Висконти влиза в Милано, предшестван от глашатаитеглашатаи, носещи кръста и пасторската тояга, сред тълпа от хора, чакащи го дори пред градските порти. Според традицията той първо отива в [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата Сант Амброджо]], където символично поема архиепископското достойнство, а след това в [[Кралски дворец (Милано)|Бролето Векио]] (бъдещ Кралския дворец), където Съветът на 900-те го признава за господар на Милано. След това той назначава Рицардо да Лангоско за нов [[подест]] и Симоне да Локарно за [[капитан на народа]], прогонва семейство Дела Торе от града и нарежда 21 януари, денят на Света Агнес, да бъде отсега нататък тържествен празник.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 302-307</ref>
 
=== ВъстаниеБунт на Дела Торе ===
На 11 май 1278 г. Дела Торе, след като прекарват една година, за да съберат силите си, изведнъж успяват да превземат [[Лоди]]. Отоне отговаря, като събира армия, съставена от миланцижители на Милано, павийциПавия, комаскиКомо, новарциНовара и верчелциВерчели под командването на подеста Алберто дела Фонтана от Пиаченца. На 16 май миланците излизат с [[Карочо]]-то от миланската [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]], на следващия ден лагеруват близо до [[Киаравале]] и на 25 май цялата армия се събира впри [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]]. Касоно дела Торе има числено по-малка армия, съставена от жители на [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Реджо Емилия]], [[Виченца]] и немски рицари. С течение на времето, поради вътрешните раздори на Висконти, много мъже си тръгват, докато армията на Дела Торе се увеличава числено благодарение на триста рицари и още толкова арбалетисти[[Арбалет|арбалетчици]] на коне, водени от [[Раймондо дела Торе]] – епископ на [[Аквилея]].
 
Сблъсъкът се състоие близо до [[Лоди]] в началото на юни и Делазавършва торес побеждаватпобеда на Дела Торе, което принуждава Висконти да се укрепят в Милано. След победата Дела Торе превземат [[Меленяно]], [[Сан Джулиано Миланезе|Сан Джулиано]] и [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]], достигайки до портите на града и опустошавайки провинцията. Миланците се опитват да ги отблъснат, като напускат града и се бият близо до Сан Донато, но те отново са победени. Скоро Дела Торе успяват да превземат всички мостове над река [[Ада (река)|Ада]] в [[Касано д'Ада|Касано]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и [[Трецо сул'Ада|Трецо]] до [[Инчино]], както и селатаселищата [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]], [[Тревильо]] и [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]] отвъд реката.
 
След това Отоне моли за помощ маркиза на Моферат [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]] Монфератски, който приема и на 16 август в базиликата Сант Амброджо е избран за капитан на народа и господар на Милано за пет години в базиликата Сант Амброджо. На 31 август маркизът заедно със Симоне да Локарно и подеста на Милано Раниеро Дзено лагерува в [[Меленяно]] с армия от триста души от [[Павия]], [[Верчели]], [[Тортона]] и [[Алесандрия]], към които са прибавени миланските войски. На 8 септември той превзема [[Салерано сул Ламбро]], след това [[Баргано]], [[Боргето Лодиджано]] и [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]]. На 15 септември обаче той научава новината за приближаването на армията на Дела Торе и без да се съпротивлява, напуска тези земи и се връща в Милано. Знаейки, че сега миланците трябва да прибягват до заеми, за да плащат на хората от армията си, Вилхелм Монфератски се възползва от възможността да поиска допълнителни услуги, които са отхвърлени, поради което той изоставя службата си. Тогава миланците решават да остават Лоди на суша, като отклоняват водите на река Ада в река [[Ламбро]].
 
На 15 септември обаче маркизът научава новината за приближаването на армията на Дела Торе и без да се съпротивлява, напуска тези земи и се връща в Милано. Знаейки, че сега миланците трябва да прибягват до заеми, за да плащат на хората от армията си, Вилхелм Монфератски се възползва от възможността да поиска допълнителни услуги, които обаче са отхвърлени, поради което той изоставя службата си. Тогава миланците решават да остават Лоди на суша, като отклоняват водите на река Ада в река [[Ламбро]]. За това начинание армия, водена от подеста, се насочва на 25 септември към [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]], минавайки през [[Крешенцаго]], [[Пиолтело]] и [[Мелцо]]. След като пристига там, той разбира, че Дел Торе лагеруват наблизо и таказатова остава там за един месец. Когато на 25 октомври Отоне лично идва в Горгондзола с подкрепления, Дел Торе изненадващо нападат селището, като го подпалват, разпръскват вражеската армия и взимат много пленници. Отоне е принуден да се скрие в камбанарията на селската църквацърквата, за да избегне залавяне.
 
Архиепископът решава отново да поиска помощ от маркиза на Монферат, който този път иска господството на Милано до живот, но в крайна сметка се задоволява да го има за срок от 10 години и да е със свободни ръце във военните операции, включително и във възможността за установяване мир, когато го смята за подходящо. На 22 декември започват преговорите за мир с Раймондо дела Торе, но те се провалят. На 1 януари армията, съставена от 900 души, доведени от маркиза на Монферат и миланците, водени от подеста на Милано Антонио да Ломело, се разполага на лагер в [[Монца]]. Армията на Висконти заобикаля Дела Торе, лагеруващи във [[Вимеркате]], и превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], след което попада в капан, поставен от шпионите на Дела Торе, които я карат да повярва, че село [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] е неохраняемо. Във всеки случай Дела Торе възобновяват преговорите за мир и на 21 януари 1279 г. има споразумение за примирие, подписано на 28 в [[Меленяно]]. Според него река Ада ще разделя териториите на двете части, Дела Торе ще си възвърнат владението на имотите им и забраната за тях ще бъдат премахнати, а пленниците, заловени от всяка страна, ще бъдат освободени.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 319-330</ref>
 
=== Битка при Ваприо ===