|
=== Битка при Ваприо ===
Примирието е краткотрайно. Много от най-изтъкнатите милански благороднически семейства се противопоставят на връщането на Дела Торе в града и жителите на [[Комо (град)|Комо]] отказват да освободят заловените затворниците, без да получат откуп в замяна. Когато Дела Торе връщат някои крепости, както е уговорено, маркизът на Монферат отказва да изпълни подписаните от него глави, поради което военните действия се възобновяват. Дела Торе се възползват от преминаването на Уберто да ОдзероОцеро на своя страна, за да използват тозизамъка замъкв [[Оцеро]] като [[плацдарм]] за превземането на [[Албайрате]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], където побеждават контингент на Висконти. Междувременно обаче Отоне отново превзема [[Оцеро]] и маркизът на Монферат превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], а след това и цялия район на [[Гера д'Ада|Джера д'Ада]].
През 1280 г. маркизът на Монферат отива в Испания при своя тъст крал [[Алфонсо X]] Кастилски, за да поиска други войски в рамките на обширен план, който дори предвижда завземането на цяла Италия и накрая поставянето ѝ под кастилско господство. Дела Торе се възползват от възможността да съберат армия от 2000 пехотинеца и 200 конници в [[Лоди]], която се изкачва по река [[Ада (река)|Ада]], залавяйкизавлафявяйки [[Ваприо д'Ада|Ваприо]]. Висконти отговарят, като изпращат от Милано армия от 30 000 пехотинеца и 3000 конници, съставена от жители на Милано, Новара и Комо и водени от подеста Томазо дели Авокати и от [[Капитан на народа|капитана на народа]] Джовани дел Поджо. Сблъсъкът е близо до [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и Дела Торе, въпреки тяхната храброст, са победени от преобладаващите сили на врага. Мнозина загиватназагиват на бойното полетополе, а много други се удавят във водите на река Ада.
[[Касоно дела Торе]] е заловен и обезглавен заедно със Скуртапелича дела Порта – подест на Лоди, докато Паганино да Оцеро – роднина на Уберто е екзекутиран пред Порта Ориентале, а останалите 800 затворници са отведени в града. В началото на лятото на 1281 г. маркизът на Монферат се завръща от Испания с 500 рицари и 100 испански арбалетчици. Заедно с армия от хора от Милано, Новара, Верчели, Павия и Комо, той се опитва отново да обсади Лоди, като същевременно държи кремонците ангажирани с втори контингент. Хората от Лоди и Кремона обаче получават помощта на [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Модена]] и [[Ферара]], които през октомври принуждават маркиза да се оттегли. <ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 331-334 e 344-348</ref>
=== Господар на Милано ===
В края на [[1281]] г. отношенията между Отоне и маркизМаркиза на Монферат се влошават и архиепископът гони Вилхелммаркиза, който става съюзник на [[Дела Торе]] от [[Милано]]. Междувременно през [[1281]] г. нова битка срещу Дела Торе във [[Ваприо д'Ада]] носи победа за [[Висконти]] в деня на Свети Диониджи, който става покровител на Висконти заедно със Света Агнес. Вражеската армия е победена и разпръсната: [[Касон от кулата|Касоне дела Торе]] е убит в битка, [[Раймондо дела Торе]] намира убежище във [[Фриули]], а мирът е подписан в [[Лоди]].
=== Последни години и смърт ===
Последните години на управлението на Отоне, който никога не поема длъжността на [[капитан на народа]] или [[Синьория Милано|господар на Милано]] – функции, които очевидно са несъвместими с титлата на архиепископ, са по-спокойни. ВластаВсе deпак factoнеговата навласт Отонеde -facto, базирана на способността му бързо да призовава градските милиции - обаче, както във външната, така и във вътрешната политика, не се оспорва от [[Капитан на народа|капитаните на народа]] и от [[Подест|подеста]], които се сменят на всеки 6 месеца. Отоне също така се ползва с подкрепата на [[Император|императора]] – формално владетел на Милано, който, като подкрепяподкрепяйки Висконти, избягва да трябва официално да делегира правомощия на местната власт.
През декември [[1287]] г., Отоне назначава за капитан на народа [[Матео I Висконти|Матео]] – внук на брат му, закато капитан на народа –тази функция, която му е дадена отново две години по-късно. През [[1291]] г. Общинският съвет дава на Матео титлата „господар на Милано“. Уморен, ОтоеОтоне се оттегля в [[абатство Киаравале]], където умира на 88-годишна възраст на 8 август [[1295]] г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].<gallery>
Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 1a.jpg|Архиепископ Отоне Висконти и войската му през 1277, фреска в съдебната зала на замък [[Анджера]]
Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 2.jpg|Битката при Дезио, фреска в съдебната зала на замък Анджера
|
