Отоне Висконти: Разлика между версии

=== Конфликт с Дела Торе ===

Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от апостолския [[легат]] Филипо ди Пистоя, който поставя под запрещение Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият Манфреди, [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] (който ще стане [[имперски викарий]] през [[1274|1274 г.]]) и цялото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]].

На 1 април [[1263]] г. ([[Великден]]) Отоне влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] – селище на южния бряг на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различни [[Ломбардия|ломбардски]] градове, като официално влиза във власт на [[Амброзиански обред|амброзианския обред]].<ref>Амброзианският обред е официалният [[Литургия|литургичен]] [[обред]], възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано.</ref> В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост [[Анджера]], разположена на другия бряг на езерото срещу Арона на около 2 км разстояние. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на [[Новара]], за да отлъчи [[Франческо дела Торе]] (брат на Мартино дела Торе и [[подест]] на [[Мантуа]]) и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано Палавичино, се предава. Палавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на [[Бребия]].

 

 

През 1268 г. Отоне урежда брака между [[Бонакоса Бори]] – дъщеря на богатия милански благородник [[Скуарчино Бори]] и [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] – внук на брат му [[Андреото Висконти|Андреото]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, p. 240</ref>

През септември 1271 г., почти три години след смъртта на [[Климент IV]], Тебалдо Висконти е избран за папа с името [[Григорий X (папа)|Григорий X]]. Той е член на рода [[Висконти]] по линия от [[Пиаченца]]. Той е архидякон на [[Лиеж]] и по онова време е в [[Свети земи|Светите земи]], където току-що се е срещнал с [[Марко Поло]]. На 14 януари 1272 г. брат му Висконте Висконти е новият подест на Милано. В онези дни Отоне е в покрайнините на града, готов да се възползва от добрата възможност да се нанесе като нов архиепископ.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 252-253</ref>

 

 

Сблъсъкът е близо до [[Лоди]] в началото на юни и завършва с победа на Дела Торе, което принуждава Висконти да се укрепят в Милано. След победата Дела Торе превземат [[Меленяно]], [[Сан Джулиано Миланезе|Сан Джулиано]] и [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]], достигайки до портите на града и опустошавайки провинцията. Миланците се опитват да ги отблъснат, като напускат града и се бият близо до Сан Донато, но те отново са победени. Скоро Дела Торе успяват да превземат всички мостове над река [[Ада (река)|Ада]] в [[Касано д'Ада|Касано]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и [[Трецо сул'Ада|Трецо]] до [[Инчино]], както и селищата [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]], [[Тревильо]] и [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]] отвъд реката.

След това Отоне моли за помощ маркиза на Моферат [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]], който приема и на 16 август в базиликата Сант Амброджо е избран за капитан на народа и господар на Милано за пет години На 31 август маркизът заедно със Симоне да Локарно и подеста на Милано Раниеро Дзено лагерува в [[Меленяно]] с армия от триста души от [[Павия]], [[Верчели]], [[Тортона]] и [[Алесандрия]], към които са прибавени миланските войски. На 8 септември той превзема [[Салерано сул Ламбро]], след това [[Баргано]], [[Боргето Лодиджано]] и [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]].