Отоне Висконти: Разлика между версии

217 байта изтрити ,  преди 3 месеца
редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
* [[Андреото Висконти|Андреото]], баща на [[Теобалдо (или Тибалдо) Висконти|Теобалдо Висконти]], дядо на [[Матео I Висконти]] – господар на Милано
* Уберто, епископ на [[Вентимиля]]
* Гаспаре, [[подест]] на [[Оледжо|Олежо]], родоначалник на Висконти – господарите на [[Кароно Пертузела|Кароно]], [[Йераго кон Ораго|Йераго]] и [[Фаняно Олона|Фаняно]]
* Ацоне († 1262)
* Обицо, господар на [[Масино Висконти|Масино]]
* Беатриче
 
[[Мартино делла Торе|Мартино дела Торе]] от фамилията [[Делла Торе|Дела Торе]], който от 1256 г. фактически е господар на Милано, се съпротивлява на назначението на Отоне като архиепископ на града и го прогонва. Така той 15 години не може да поеме архиепископството.
 
== Биография ==
 
=== Църковна кариера ===
Първоначално Отоне е каноник в [[Дезио]], а след това, през 1252 г., постъпва на служба при [[Леоне да Перего]], тогавашен архиепископ на Милано, който го изпраща като свой прокурор във [[Франция]] при [[Инокентий IV]], чийто [[капелан]] става. През септември [[1247]] г. става [[Кардинал-камерлинг|камерлинг]] на [[Папски легат|папския легат]] и [[кардинал]] [[Отавиано Убалдини|Отавиано дели Убалдини]], когото следва повече от десетилетие в различни посолства в [[Италия]] и [[Франция]].
 
През 1260 г. е [[подест]] на [[Новара]].
 
=== Архиепископ на Милано ===
Архиепископ Леоне да Перего умира през 1257 г. и именно кардинал [[Отавиано Убалдини|кардинал Убалдини]] подкрепя името на Отоне като достоен наследник на трона на [[Архиепископ|архиепископаархиепископ]]а вместо [[Раймондо дела Торе]] или благородника [[Франческо де Сетала]]. Въпреки съпротивата на [[Мартино дела Торе]] – ръководител на ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (Миланската община) и в нарушение на древната привилегия, според която Милано избира своя архиепископ, Отоне е назначен от [[Урбан IV (папа)|папа Урбан IV]] за архиепископ на града на 22 юли [[1262]] г. в [[Монтефиасконе]].<ref>{{Cite book|title=Biblioteca sacra ovvero Dizionario universale delle scienze ecclesiastiche|volume=13|year=1835|publisher=Ranieri Fanfani|pages=301}}</ref>
 
=== Конфликт с Дела Торе ===
Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от апостолския [[легат]] Филипо ди Пистоя, който поставя под запрещение Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият Манфреди, [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] (който ще стане [[имперски викарий]] през [[1274|1274]] г.]]) и цялото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]].
[[Файл:Portret van bisschop Otho van Milan Otho Archiepiscopvs et Vicecomes Mediolanensis (titel op object), RP-P-1909-4274.jpg|ляво|мини|297x297пкс|Архиепископ Отоне Висконти]]
На 1 април [[1263]] г. ([[Великден]]) Отоне влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] – селище на южния бряг на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различни [[Ломбардия|ломбардски]] градове, като официално влиза във власт на [[Амброзиански обред|амброзианския обред]].<ref>Амброзианският обред е официалният [[Литургия|литургичен]] [[обред]], възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано.</ref> В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост [[Анджера]], разположена на другия бряг на езерото срещу Арона на около 2 км разстояние. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на [[Новара]], за да отлъчи [[Франческо дела Торе]] (брат на Мартино дела Торе и [[подест]] на [[Мантуа]]) и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано Палавичино, се предава. Палавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на [[Бребия]].
Отоне се оттегля в [[Новара]], но през юни 1263 г. Франческо дела Торе го гони и той намира убежище при папата в [[Монтефиасконе]]. Тогава Отоне дори отлъчва епископа на Новара, който е предал заложниците, които Отоне му е поверил, на подеста.
 
През ноември [[1263|1263]] г.]] Мартино дела Торе умира и е заменен от брат си Филипо, а през октомври [[1264]] г. – от големия поддръжник на Отоне папа Урбан IV. Новият папа [[Климент IV|папа Климент IV]], въпреки че отказва през август [[1265]] г. да свали Отоне и да приеме предложението за назначаване на Раймондо дела Торе за апостолски легат, се оказва много по-хладен към Отоне.
 
Междувременно Палавичино дава титлата на генерал-капитан на Милано на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] – брат на френския крал [[Луи IX]], и се мести в лагера на гибелините, ставайки враг на Дела Торе. Въпреки това семейство Дела Торе продължава да диктува закона в град Милано. Междувременно след смъртта на Филипо дела Торе през септември 1265 г. той е наследен от братовчед си [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]]. Когато [[Паганино дела Торе|Паганино Дела Торе]], станал подест на [[Верчели]], е убит през януари [[1266]] г. по инициатива на Палавичино, отмъщението е жестоко: 53 милански благородници са обезглавени на градския площад.
 
Въпреки че през декември [[1266]] г. папа Климент IV настоява Милано да приеме своя архиепископ Отоне Висконти, след смъртта на папата през ноември [[1268]] г. случаят все още не е разрешен и мястото остава вакантно през следващите три години.
=== Битка при Джерминяга ===
{{Основна|Битка при Джерминяга}}
Отоне чува слуховете за поражение при Гуацера, докато се намира от известно време в [[Биела]] след завръщането си от [[Втори лионски събор|Лионския съветсъбор]] като придружител на папа Григорий X. За да провери ситуацията, той отива във [[Верчели]], където се укриват много от оцелелите от битката. Там той е избран за новия глава на миланските изгнаници. След това събира армия в района на [[Новара]] и тръгва към [[Кастелсеприо]], успявайки да го превземе. За пореден път Напо дела Торе отговаря незабавно и заедно със сина си [[Касоно дела Торе|Касоно]] се мести в Сеприо. Има два сблъсъка: в първия Висконти побеждава, но на следващия ден, след като Напо получава допълнителни подкрепления, Отоне е победен и принуден да се укрие в околните гори. Отоне бяга в [[Лурате Качивио|Лурате]] близо до [[Комо (град)|Комо]].
 
След това той отива в града с надеждата да бъде приет, но е изгонен и принуден да бяга през долините чак до [[Джорнико]] и от там до [[Канобио]] на езерото [[Лаго Маджоре|Маджоре]]. В рамките на два дни, благодарение на дипломатическите си умения, той успява да убеди благородницитеместните от селищетоблагородници, които първоначално затварят вратите си пред него, да пледират за неговата кауза. Кара да построят флот от [[Галера|галери]], който поставя под командването на [[Симона ди Локарно|Симоне дида Локарно]], и започва отново да събира съюзниците си. Семейство Дела Торе обаче научава за ходовете на архиепископа и изпраща флот от Анджера до [[Джерминяга]] близо до [[Канобио]]. Там флотът им е изненадан и унищожен благодарение на изненадваща нощна атака, водена от Симоне ди Локарно.
 
След това флотът на Висконти атакува крепостта на Арона заедно със сухопътнитесухопътни войски, съставени от миланци, павийци и новарци, водени от маркиз [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII Монфератски]]. Крепостта успява да устои и когато армията на Дела Торе пристига, маркизът на Монферат се оттегля, осъждайки Отоне на поражение и бягство към Новара.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 294-298</ref>
 
=== Битка при Дезио ===
[[Капитан на народа|Капитанът на народа]] Симоне да Локарно, който бяга в [[Комо (град)|Комо]], успява да осигури града, като прогони симпатизантите на Дела Торе. Скоро Отоне пристига там и двамата заедно започват да събират нова армия. В началото на януари 1277 г. те поставят Рицардо – граф на [[Ломело]] начело на армията и маршируват към брега на [[Леко (град)|Леко]] по езерото, превземайки Леко и [[Чивате]], след което проникват в [[Мартезана]].
 
Напо дела Торе заповядва на сина си Касоно и на Гофредо дела Торе да поставят гарнизон при [[Канту]] с 400-500 немски рицари. Самият той, заедно с Понцио дели Амати (един от двамата подестаподести на града), напуска Милано начело на 700 рицари и отива в [[Дезио]], вече защитен от над 150 рицари, водени от много членове на семейство Дела Торе. Армията на Висконти се разполага на лагер в [[Сереньо]], на няколко километра северно от Дезио, и Отоне е информиран от някои от неговите симпатизанти – жители на селището (на което той е бил каноник) колко слаба е отбраната и как врагът подценява силите му.
[[Файл:Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 2.jpg|мини|246x246пкс|Битката при Дезио, пак там]]
През нощта между 20 и 21 януари Отоне мълчаливо приближава армията си до Дезио и превзема вратите му благодарение на контактите си в селището или със сила, след което го обгражда със своите хора, премахвайки всички пътища за бягство на врага. Много благородници от семейство Дела Торе са изненадани в леглата си, а някои като Франческо и Андреото оказват доблестна, но безплодна съпротива и падат под ударите на врага. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е заловен и пощаден по заповед на Отоне, и затворен в клетка заедно с много други свои роднини в [[Замък Барадело|замъка Барадело]] над Комо. Повечето от тях са освободени след плащането на голям откуп, но Напо умира от глад там на 16 август 1278 г. Победата в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] бележи началото на господството на семейство [[Висконти]] и господството му над [[Милано]] и [[Ломбардия]] през следващите 170 години.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 298-302</ref>
=== Влизане на Отоне в Милано ===
[[Файл:Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 3b.jpg|мини|226x226пкс|Отоне Висконти се връща обратно в Милано, фреска в съдебната зала на замъка в Анджера]]
След като новината за победата при Дезио достига до Милано, малка армия от около 600 мъже, която заедно с [[карочо]]-то напуска града, за да се притече на помощ на Дела Торе, се връща в стените на миланскатамалката миланска порта Пустерла деле Аце и народът започва да плячкосва двореца на Дела Торе на днешния [[Пиаца дела Скала|площад Пиаца дела Скала]]. Синът на Напо дела Торе – Касоно и Гофредо дела Торе тръгват от [[Канту]] за Милано заедно с немските рицари, надявайки се да се съберат отново със своите роднини, но откриват, че вратите на града са залостени. Превземайкии със сила Порта Комасина най-накрая те стигат до дворците си и прогонват плячкосващите, след което бият камбаните на Бролето Нуово, но малцина им се притичат на помощ. Хората от партията на Висконти, които са и много по-многобройни, изгонват [[Подест|подестаподест]]а на града и след като решават да го предадат на Отоне, изпращат няколко посланици, които го канят да влезе в града. Касоно и Гофредо дела торе са принудени да напуснат града, търсейки напразно убежище първо в [[Лоди]], а след това в [[Кремона]], докато накрая не отиват в [[Парма]].
 
На 22 януари Отоне Висконти влиза в Милано, предшестван от глашатаи, носещи кръста и пасторската тояга, сред тълпа от хора, чакащи го дори пред градските порти. Според традицията той първо отива в [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата Сант„Сант АмброджоАмброджо“]], където символично поема архиепископското достойнство, а след това в [[Кралски дворец (Милано)|Бролето Векио]] (бъдещ Кралския дворец), където Съветът на 900-те го признава за господар на Милано. След това той назначава Рицардо да Лангоско за нов [[подест]] и Симоне да Локарно за [[капитан на народа]], прогонва семейство Дела Торе от града и нарежда 21 януари – денят на Света Агнес да бъде отсега нататък тържествен празник.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 302-307</ref>
 
=== Бунт на Дела Торе ===
На 11 май 1278 г. Дела Торе, след като прекарват една година, за да съберат силите си, изведнъж успяват да превземат [[Лоди]]. Отоне отговаря, като събира армия, съставена от жители на Милано, Павия, Комо, Новара и Верчели под командването на подеста Алберто дела Фонтана от Пиаченца. На 16 май миланците излизат с [[Карочо]]-то от миланската [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]], на следващия ден лагеруват близо до [[Киаравале]] и на 25 май цялата армия се събира при [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]]. Касоно дела Торе има числено по-малка армия, съставена от жители на [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Реджо Емилия]], [[Виченца]] и немски рицари. С течение на времето, поради вътрешните раздори на Висконти, много мъже си тръгват, докато армията на Дела Торе се увеличава числено благодарение на триста рицари и още толкова [[Арбалет|арбалетчициарбалет]]чици на коне, водени от [[Раймондо дела Торе]] – епископ на [[Аквилея]].
 
Сблъсъкът е близо до [[Лоди]] в началото на юни и завършва с победа на Дела Торе, което принуждава Висконти да се укрепят в Милано. След победата Дела Торе превземат [[Меленяно]], [[Сан Джулиано Миланезе|Сан Джулиано]] и [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]], достигайки до портите на града и опустошавайки провинцията. Миланците се опитват да ги отблъснат, като напускат града и се бият близо до Сан Донато, но те отново са победени. Скоро Дела Торе успяват да превземат всички мостове над река [[Ада (река)|Ада]] в [[Касано д'Ада|Касано]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и [[Трецо сул'Ада|Трецо]] до [[Инчино]], както и селищата [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]], [[Тревильо]] и [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]] отвъд реката.
[[Файл:Guillaume VII de Montferrat.jpg|ляво|мини|364x364пкс|Вилхелм VII Монфератски]]
След това Отоне моли за помощ [[Маркграфство Монферат|маркиза на МофератМонферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]], който приема и на 16 август в базиликата Сант„Сант АмброджоАмброджо“ е избран за [[капитан на народа]] и господар на Милано за пет години На 31 август маркизът заедно със [[Симоне да Локарно]] и подеста на Милано Раниеро Дзено лагерува в [[Меленяно]] с армия от триста души от [[Павия]], [[Верчели]], [[Тортона]] и [[Алесандрия]], към които са прибавени миланските войски. На 8 септември той превзема [[Салерано сул Ламбро]], след това [[Баргано]], [[Боргето Лодиджано]] и [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]].
 
На 15 септември обаче маркизът научава новината за приближаването на армията на Дела Торе и без да се съпротивлява, напуска тези земи и се връща в Милано. Знаейки, че сега миланците трябва да прибягват до заеми, за да плащат на хората от армията си, Вилхелм Монфератски се възползва от възможността да поиска допълнителни услуги, които обаче са отхвърлени, поради което той изоставя службата си. Тогава миланците решават да остават Лоди на суша, като отклоняват водите на река Ада в река [[Ламбро]]. За това начинание армия, водена от подеста, се насочва на 25 септември към [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]], минавайки през [[Крешенцаго]], [[Пиолтело]] и [[Мелцо]]. След като пристига там, той разбира, че Дел Торе лагеруват наблизо и затова остава там един месец. Когато на 25 октомври Отоне лично идва в Горгондзола с подкрепления, Дел Торе изненадващо нападат селището, като го подпалват, разпръскват вражеската армия и взимат много пленници. Отоне е принуден да се скрие в камбанарията на църквата, за да избегне залавяне.
 
=== Битка при Ваприо ===
Примирието е краткотрайно. Много от най-изтъкнатите милански благороднически семейства се противопоставят на връщането на Дела Торе в града и жителите на [[Комо (град)|Комо]] отказват да освободят заловените затворниците без откуп в замяна. Когато Дела Торе връщат някои крепости, както е уговорено, маркизът на Монферат отказва да изпълни подписаните от него глави, поради което военните действия се възобновяват. Дела Торе се възползват от преминаването на Уберто да Оцеро на своя страна, за да използват замъка в [[Оцеро]] като [[плацдарм]] за превземането на [[Албайрате]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], където побеждават контингент на Висконти. Междувременно обаче Отоне отново превзема Оцеро и маркизът на Монферат превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], а след това и цялия район на [[Гера д'Ада|Джера д'Ада]].
 
През 1280 г. маркизът на Монферат отива в Испания при своя тъст крал [[Алфонсо X]] Кастилски, за да поиска други войски в рамките на обширен план, който дори предвижда завземането на цяла Италия и накрая поставянето ѝ под кастилско господство. Дела Торе се възползват от възможността да съберат армия от 2000 пехотинеца и 200 конници в [[Лоди]], която се изкачва по река [[Ада (река)|Ада]], завлафявяйки [[Ваприо д'Ада|Ваприо]]. Висконти отговарят, като изпращат от Милано армия от 30 000 пехотинеца и 3000 конници, съставена от жители на Милано, Новара и Комо и водени от подеста Томазо дели Авокати и от [[Капитан на народа|капитана на народа]] Джовани дел Поджо. Сблъсъкът е близо до Ваприо и Дела Торе, въпреки тяхната храброст, са победени от преобладаващите сили на врага. Мнозина загиват на бойното поле, а много други се удавят във водите на река Ада.
 
=== Последни години и смърт ===
Последните години на управлението на Отоне, който никога не поема длъжността на [[капитан на народа]] или [[Синьория Милано|господар на Милано]] – функции, които очевидно са несъвместими с титлата на архиепископ, са по-спокойни. Все пак неговата власт de facto, базирана на способността му бързо да призовава градските милиции, както във външната, така и във вътрешната политика, не се оспорва от [[Капитан на народа|капитаните на народа]] и от [[Подест|подестаподест]]а, които се сменят на всеки 6 месеца. Отоне също така се ползва с подкрепата на [[Император|императора]]а на [[Свещената Римска империя]] – формално владетел на Милано, който, подкрепяйки Висконти, избягва да трябва официално да делегира правомощия на местната власт.
[[Файл:3303- Milano - Duomo - Tomba Giovanni Visconti, 1354 - Foto di Giovanni Dall'Orto - 6-Dec-2007.jpg|мини|Гробът на Отоне Висконти в Миланската катедрала]]
 
През декември [[1287]] г. Отоне назначава за капитан на народа [[Матео I Висконти|Матео]] – внук на брат му, като тази функция му е дадена отново две години по-късно. През [[1291]] г. Общинският съвет дава на Матео титлата „господар на Милано“. Уморен, Отоне се оттегля в абатството на [[абатство Киаравале]], където умира на 88-годишна възраст на 8 август [[1295]] г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].
 
През декември [[1287]] г. Отоне назначава за капитан на народа [[Матео I Висконти|Матео]] – внук на брат му, като тази функция му е дадена отново две години по-късно. През [[1291]] г. Общинският съвет дава на Матео титлата „господар на Милано“. Уморен, Отоне се оттегля в [[абатство Киаравале]], където умира на 88-годишна възраст на 8 август [[1295]] г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].
== Вижте също ==