Отоне Висконти: Разлика между версии

Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от апостолския [[легат]] Филипо ди Пистоя, който поставя под запрещение Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият [[Манфреди Бекария]] от [[Павия]], [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] (който ще стане [[имперски викарий]] през [[1274]] г.) и цялото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]].

На 1 април [[1263]] г. ([[Великден]]) Отоне влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] – селище на южния бряг на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различни [[Ломбардия|ломбардски]] градове, като официално влиза във власт на [[Амброзиански обред|амброзианския обред]].<ref>Амброзианският обред е официалният [[Литургия|литургичен]] [[обред]], възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано.</ref> В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост в [[Анджера]], разположена на другия бряг на езерото срещу Арона на около 2 км разстояние. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на [[Новара]], за да отлъчи [[Франческо дела Торе]] (брат на Мартино дела Торе и [[подест]] на [[Мантуа]]) и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано Палавичино, се предава. Палавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на [[Бребия]].

Отоне се оттегля в [[Новара]], но през юни 1263 г. Франческо дела Торе го гони и той намира убежище при папата в [[Монтефиасконе]]. Тогава Отоне дори отлъчва епископа на [[Новара]], който е предал на подеста заложниците, които Отоне му е поверил, на подеста.

През септември 1271 г., почти три години след смъртта на папа [[Климент IV]], Тебалдо Висконти е избран за папа с името [[Григорий X (папа)|Григорий X]]. Той е член на рода [[Висконти]] по линия от [[Пиаченца]]. Той е архидякон на [[Лиеж]] и по онова време е в [[Свети земи|Светите земи]], където току-що се е срещнал с [[Марко Поло]]. На 14 януари 1272 г. брат му Висконте Висконти е новият подест на Милано. В онези дни Отоне е в покрайнините на града, готов да се възползва от добрата възможност да се нанесе като нов архиепископ.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 252-253</ref>

През [[1273]] г. новият папа Григорий X, минавайки през Милано, потвърждава валидността на избора на Отоне, но го моли да остане в Пиаченца, за да не влошава още повече отношенията със семейство [[Дела Торе]]. Папата е добре приет от Дела Торе, но влиза в Милано на 8 октомври, ино остава там само три дни. Отоне след това се присъединява към папата в [[Лион]], където Григорий X се готви да провъзгласи нов [[кръстоносен поход]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 269-271</ref>

Истинска психоза завладява Милано: семейство Дела Торе стига дотам, че изгонва над двеста души, принадлежащи накъм миланските благороднически семейства, които са принудени да бягат в изгнание в [[Новара]] и в [[Павия]]. В очакване на контраатаката на Висконти е сформирана специална милиция за защита на града от Отоне.

През 1276 г. изгонените милански благородници намират убежище в Павия, избират Гофредо (или Готифредо), граф на [[Лангоско]] за техен нов водач, като обещават да го издигнат за господар на Милано, ако прогони [[Дела Торе]]. Той събира армия от павийци, успява да превземе [[Арона (Италия)|Арона]] и [[Анджера]], гарантирайки подкрепата на жителите на селищата и на много близки долини, които симпатизират на Отоне, след което се насочва към [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]]. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е принуден да отговори, като тръгва към Анджера с армия от милански и немски рицари, за да го обсади, и това принуждава изгнанниците да се върнат по стъпките си, за да го защитят. Битката, която влиза в историята като [[Битка при Гуацера|битката при Гуацера]], се провежда близо до калните брегове на потока Гуаца, който разделя селищата [[Испра]] и [[Ранко]], и завършва с победата на Дела Торе.

Гофредо да Лангоско в средата на битката преследва немски рицар и успява да го свали, но скоро се оказва заседнал в калта и, заобиколен от врагове, е принуден да се предаде. Доведен в павилиона на Напо дела Торе, той веднага е екзекутиран. В сблъсъка са заловени 34 милански благородници, включително [[Теобалдо Висконти]] – син на брата на Отоне [[Андреото Висконти|Андреото]].

Напо дела Торе с тази си победа взима обратно двете крепости на Арона и на Анджера. На връщане, близо до [[Галарате]], той дава заповед да екзекутират всички затворници.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 292-294</ref>

Отоне чува слуховете за поражениепоражението при Гуацера, докато се намира от известно време в [[Биела]] след завръщането си от [[Втори лионски събор|Лионския събор]] като придружител на папа Григорий X. За да провери ситуацията, той отива във [[Верчели]], където се укриват много от оцелелите от битката. Там той е избран за новия глава на миланските изгнаници. След това събира армия в района на [[Новара]] и тръгва към [[Кастелсеприо]], успявайки да го превземе. За пореден път Напо дела Торе отговаря незабавно и заедно със сина си [[Касоно дела Торе|Касоно]] се местиотива в Сеприо. Има два сблъсъка: в първия Висконти побеждава, но на следващия ден, след като Напо получава допълнителни подкрепления, Отоне е победен и принуден да се укрие в околните гори. Отоне бяга в [[Лурате Качивио|Лурате]] близо до [[Комо (град)|Комо]].

[[Капитан на народа|Капитанът на народа]] Симоне да Локарно, който бяга в [[Комо (град)|Комо]], успява да осигури града, като прогони симпатизантите на Дела Торе. Скоро Отонетам пристига тамОтоне и двамата заедно започват да събират нова армия. В началото на януари 1277 г. те поставят Рицардо – граф на [[Ломело]] начело на армията и маршируват към брега на [[Леко (град)|Леко]] по езерото, превземайки Леко и [[Чивате]], след което проникват в [[Мартезана]].

Напо дела Торе заповядва на сина си Касоно и на Гофредо дела Торе да поставят гарнизон при [[Канту]] с 400-500 немски рицари. Самият той, заедно с Понцио дели Амати (един от двамата подести[[подест]]а на града), напуска Милано начело на 700 рицари и отива в [[Дезио]], вече защитен от над 150 рицари, водени от много членове на семейство Дела Торе. Армията на Висконти се разполага на лагер в [[Сереньо]], на няколко километра северно от Дезио, и Отоне е информиран от някои от неговите симпатизанти – жители на селището (на което той е бил каноник) колко слаба е отбраната и как врагът подценява силите му.

След като новината за победата при Дезио достига до Милано, малка армия от около 600 мъже, която заедно с [[карочо]]-то напуска града, за да се притече на помощ на Дела Торе, се връща в стените на малката миланска порта Пустерла деле Аце и народът започва да плячкосва двореца на Дела Торе на днешния [[Пиаца дела Скала|площад Пиаца дела Скала]]. Синът на Напо дела Торе – Касоно и Гофредо дела Торе тръгват от [[Канту]] за Милано заедно с немските рицари, надявайки се да се съберат отново със своите роднини, но откриват, че вратите на града са залостени. Превземайкии със сила Порта Комасина най-накрая те стигат до дворците си и прогонват плячкосващите, след което бият камбаните на Бролето Нуово, но малцина им се притичат на помощ. Хората от партията на Висконти, които са и много по-многобройни, изгонват [[подест]]а на града и след като решават да го предадат на Отоне, изпращат няколко посланици, които го канят да влезе в града. Касоно и Гофредо дела тореТоре са принудени да напуснат града, търсейки напразно убежище първо в [[Лоди]], а след това в [[Кремона]], докато накрая не отиват в [[Парма]].

На 22 януари 1279 г. Отоне Висконти влиза в Милано, предшестван от глашатаи, носещи кръста и пасторската тояга, сред тълпа от хора, чакащи го дори пред градските порти. Според традицията той първо отива в [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]], където символично поема архиепископското достойнство, а след това в [[Кралски дворец (Милано)|Бролето Векио]] (бъдещ Кралския дворец), където Съветът на 900-те го признава за господар на Милано. След това той назначава Рицардо да Лангоско за нов [[подест]] и Симоне да Локарно за [[капитан на народа]], прогонва семейство Дела Торе от града и нарежда 21 януари – денят на Света Агнес да бъде отсега нататък тържествен празник.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 302-307</ref>

Сблъсъкът е близо до [[Лоди]] в началото на юни и завършва с победапобедата на Дела Торе, което принуждава Висконти да се укрепятукрепи в Милано. След победата Дела Торе превземат [[Меленяно]], [[Сан Джулиано Миланезе|Сан Джулиано]] и [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]], достигайки до портите на града и опустошавайки провинцията. Миланците се опитват да ги отблъснат, като напускат града и се бият близо до Сан Донато, но те отново са победени. Скоро Дела Торе успяват да превземат всички мостове над река [[Ада (река)|Ада]] в [[Касано д'Ада|Касано]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и [[Трецо сул'Ада|Трецо]] до [[Инчино]], както и селищата [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]], [[Тревильо]] и [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]] отвъд реката.

След това Отоне моли за помощ [[Маркграфство Монферат|маркиза на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]], който приема и на 16 август в базиликата „Сант Амброджо“ е избран за [[капитан на народа]] и господар на Милано за пет години . На 31 август маркизът заедно със [[Симоне да Локарно]] и подеста на Милано Раниеро Дзено лагерува в [[Меленяно]] с армия от триста души от [[Павия]], [[Верчели]], [[Тортона]] и [[Алесандрия]], към които сасе прибавениприбавят миланските войски. На 8 септември той превзема [[Салерано сул Ламбро]], след това [[Баргано]], [[Боргето Лодиджано]] и [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]].

На 15 септември обаче маркизът научава новината за приближаването на армията на Дела Торе и без да се съпротивлява, напуска тези земи и се връща в Милано. Знаейки, че сега миланците трябва да прибягват до заеми, за да плащат на хората от армията си, Вилхелм Монфератски се възползва от възможността да поиска допълнителни услуги, които обаче са отхвърлени, поради което той изоставя службата си. Тогава миланците решават да остават Лоди на суша, като отклоняватотклонят водите на река Ада в река [[Ламбро]]. За това начинание армия, водена от подеста, се насочва на 25 септември към [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]], минавайки през [[Крешенцаго]] (днешен квартал на Милано), [[Пиолтело]] и [[Мелцо]]. След като пристига там, той разбира, че ДелДела Торе лагеруват наблизо и затова остава там един месец. Когато на 25 октомври Отоне лично идва в Горгондзола с подкрепления, ДелДела Торе изненадващо нападат селището, като го подпалват, разпръскват вражеската армия и взимат много пленници. Отоне е принуден да се скрие в камбанарията на църквата, за да избегне залавяне.

Архиепископът решава отново да поиска помощ от маркизаМаркиза на Монферат, който този път иска господството на Милано до живот, но в крайна сметка се задоволява да го има за срок от 10 години и да е със свободни ръце във военните операции, включително и във възможността за установяване мир, когато го смята за подходящо. На 22 декември започват преговорите за мир с Раймондо дела Торе, но те се провалят. На 1 януари 1279 г. армията, съставена от 900 души, доведени от маркизаМаркиза на Монферат и миланците, водени от подеста на Милано Антонио да Ломело, се разполага на лагер в [[Монца]]. Армията на Висконти заобикаля Дела Торе, лагеруващи във [[Вимеркате]], и превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], след което попада в капан, поставен от шпионите на Дела Торе, които я карат да повярва, че село [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] е неохраняемо. Дела Торе възобновяват преговорите за мир и на 21 януари 1279 г. има споразумение за примирие, подписано на 28 в [[Меленяно]]. Според него река Ада ще разделя териториите на двете части, Дела Торе ще си възвърнат владението нанад имотите им и забраната за тях ще бъдат премахнати, а пленниците, заловени от всяка страна, ще бъдат освободени.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 319-330</ref>

Примирието е краткотрайно. Много от най-изтъкнатите милански благороднически семейства се противопоставят на връщането на Дела Торе в града и жителите на [[Комо (град)|Комо]] отказват да освободят заловените затворниците без откуп в замяна. Когато Дела Торе връщат някои крепости, както е уговорено, маркизът на Монферат отказва да изпълни подписаните от него глави, поради което военните действия се възобновяват. Дела Торе се възползват от преминаването на Уберто да Оцеро на своя страна, за да използват замъка в [[Оцеро]] като [[плацдарм]] за превземането на [[Албайрате]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], където побеждават контингент на Висконти. Междувременно обаче Отоне отново превзема Оцеро и маркизът на Монферат превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], а след това и цялияцелия район на [[Джера д'Ада]].

През 1280 г. маркизътМаркизът на Монферат отива в Испания при своя тъст крал [[Алфонсо X]] Кастилски, за да поиска други войски в рамките на обширен план, който дори предвижда завземането на цяла Италия и накрая поставянето ѝ под кастилско господство. Дела Торе се възползват от възможността да съберат армия от 2000 пехотинеца и 200 конници в [[Лоди]], която се изкачва по река [[Ада (река)|Ада]], завлафявяйкизавладявяйки [[Ваприо д'Ада|Ваприо]]. Висконти отговарят, като изпращат от Милано армия от 30 000 пехотинеца и 3000 конници, съставена от жители на Милано, Новара и Комо, и водени от подеста Томазо дели Авокати и от [[Капитан на народа|капитана на народа]] Джовани дел Поджо. Сблъсъкът е близо до Ваприо и Дела Торе, въпреки тяхната храброст, са победени от преобладаващите сили на врага. Мнозина загиват на бойното поле, а много други се удавят във водите на река Ада.

[[Касоно дела Торе]] е заловен и обезглавен заедно със Скуртапелича дела Порта – подест на [[Лоди]], докато Паганино да Оцеро – роднина на Уберто е екзекутиран пред Порта Ориентале, а останалите 800 затворници са отведени в града. В началото на лятото на 1281 г. маркизътМаркизът на Монферат се завръща от Испания с 500 рицари и 100 испански арбалетчици[[арбалет]]чици. Заедно с армия от хора от Милано, Новара, Верчели, Павия и Комо той се опитва отново да обсади Лоди, като същевременно държи кремонците ангажирани с втори контингент. Хората от Лоди и Кремона обаче получават помощта на [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Модена]] и [[Ферара]], които през октомври принуждават маркиза да се оттегли.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 331-334 e 344-348</ref>

В края на [[1281]] г. отношенията между Отоне и Маркиза на Монферат се влошават и архиепископът гони маркиза, който става съюзник на [[Дела Торе]] от [[Милано]]. Междувременно през [[1281]] г. нова битка срещу Дела Торе във [[Ваприо д'Ада]] носи победа за [[Висконти]] в деня на Свети Диониджи, който става покровител на Висконти заедно със Света Агнес. Вражеската армия е победена и разпръсната: [[Касон от кулата|КасонеКасоно дела Торе]] е убит в битка, [[Раймондо дела Торе]] намира убежище във [[Фриули]], а мирът е подписан в [[Лоди]].

Последните години на управлението на Отоне, който никога не поема длъжността на [[капитан на народа]] или [[Синьория Милано|господар на Милано]] – функции, които очевидно са несъвместими с титлата на архиепископ, са по-спокойни. Все пак неговата власт de facto, базирана на способността му бързо да призовава градските милиции, както във външната, така и във вътрешната политика, не се оспорва от [[Капитан на народа|капитаните на народа]] и от [[подест]]а, които се сменят на всеки 6 месеца. Отоне също така се ползва с подкрепата на [[Император]]а на [[Свещената Римска империя]] – формално владетел на Милано, който, подкрепяйки Висконти, избягва да трябва официално да делегира правомощия на местната власт.