Сестримо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Граматически и стилистически поправки
 
Ред 14:
 
== География ==
Сестримо се намира в Южна България, област Пазарджик. Селото е разположено на 4 км южно от старото Цариградско шосе или днес шосето [[София]] - [[Пловдив]] в подножието на Рила (Белмекенски дял) по долината на река Крива река. Селото е най-голямото в Общинаобщина Белово с население над 974 жители, и има жп спирка по линията от София за Пловдив.
 
== История ==
Село Сестримо е старо, то е съществувало още през Средновековието. Предполага се, че селотосегашното село Сестримо, както и село [[Голямо Белово]], е заселено вторично след падането на средновековната българска крепост „Раковица“, чиито останки се намират близо до стария път Сестримо – Голямо Белово. Край селото има около 10десет древно[[траки]]йски могили. В околностите на селото има множество останки на параклиси, църкви и манастир. Предполага се, че те са били разрушени след 1666 годинаг. от помохамеданчените българи от Чепинската яка. Интересен исторически паметник е „Прокопът“, намиращ се западно от селото между Крива река и нейния приток Ошляк. Това са останки от стар граничен окоп, чиято дължина е около 2.5 км, иа ширината ширина около 3 м. Запазени са останки от старите средновековни друмища (на някои места изграждани върху стари римски пътища), свързващи селото с Голямо Белово, [[Костенец]] и [[Разлог]]. През Средновековието тук еса билобили развито [[рударство]]то и стоманодобивастоманодобивът.
 
Историята на с. Сестримо има дълбоки корени и е свързана от векове с историята на Европа. През XV век тук е пребивавал [[Унгария|унгарският]] крал Уласло([[Владислав III|Владислав ІІІ Варненчик]], 1434 г. – 1444 г.). В чест на това събитие е изградена паметна плоча с помощта на Унгарското посолство в София. Има данни, че оттук е минал и [[Лайош Кошут]].
 
Под имената „Сестине-и Геберан, спадащо към Кьостендже“ (гр. Костенец, Софийска област) и „Сестрине“, селото е описано и в регистъра на акънджиите от 1472 г., като в документа е описано на цели 2 места от него – (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.62б и 66а, където то е описано) като чисто българско и християнско селище.
Тук е пребивавал [[Унгария|унгарският]] крал Уласло([[Владислав III|Владислав ІІІ Варненчик]] 1434 – 1444) още в 15 век. Има и паметна плоча изградена с помощта на Унгарското посолство в София. Има данни че оттук е минал и [[Лайош Кошут]]. Селото е старо, като е съществувало през Средновековието.
 
Под имената „Сестине-и Геберан, спадащо към Кьостендже“ (гр. Костенец, Софийска област) и „Сестрине“, селото е описано и в регистъра на акънджиите от 1472 г., като в документа е описано на цели 2 места от него – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.62б и 66а, където то е описано като чисто българско и християнско селище.
 
== Културни и природни забележителности ==
Интерес за жителите на селото и гостите им представлява параклисът Света„Света ПеткаПетка“, който се намира в скалиста местност над селото. Първият петък след [[Великден]] на този параклис се прави курбан за здраве и се раздава на хората, които са там. Съществува народно поверие, че първоначално на тези скали е имало само икона на Светасвета Петка, поставена там, за да закриля селото и жителите му. По-късно един мъж(строител) сънува, че Светасв. Петка идва при него и гому молизаръчва да ѝ направят дом, и тогава се изгражда параклисът. Този денТой е един от многото дни, в които жителите на селото показват, че могат и искат да запазят традициите на селото. Самият параклис сам по себе си е много интересен като природна и културна забележителност. Архитектурата му се вписва в тазирелефа на скалите. Построен е на високо място, което на моменти е доста опасно, но нищо не може да откаже жителите и гостите да го посетят.
 
Събори и много веселби. Празникът на селото е на 15 август.
Има и друг празник на 6 май – [[Гергьовден]]. Църквата в центъра на селото носи това име. Има и параклис, който се намира над селото, който също носи името на Св. Георги Победоносец.
 
== Редовни събития ==
ИмаПразникът ина другселото празнике на 15 август (Голяма Богородица), когато се прави събор. Селото празнува и 6 май ([[Гергьовден]].); Църкватацърквата в центъра на селото носи товаимето на този имесветец. Има и параклис, който се намира над селото, който също носи иметонаречен на Свсв. Георги Победоносец.
Празник на селото /сбор/ 15 август – Голяма Богородица
 
Първият петък след [[Великден]] при параклис Света Петка се прави курбан за здраве при параклиса „Света Петка“.
 
== Личности ==