Серендипити: Разлика между версии

Думата ''серендипити'' за първи път се споменава от Хорас Уолпоул в писмо от 28 януари 1754 г. до неговия братовчед, Хорас Ман. В него Уолпоул споделя за едно свое откритие и определя начина, по който го е направил, с тази дума. Обяснява на Ман нейния смисъл чрез кратък откъс от приказката „[[Тримата принцове на Серендип]]“, героите на която „винаги са правили открития, случайно или прозорливо, на неща, които не са търсели“. Дефинира думата като „случайна прозорливост“ (accidental sagacity) и за повече яснота дава още един пример: „...лорд Шафтсбъри на вечеря при лорд канцлер Кларендън разбра за брака на херцога на Йорк и мисис Хайд от уважението, с което майка ѝ се отнасяше към нея на масата.“<ref name="мъртън">R. K. Merton and E. Barber, „The Travels and Adventures of Serendipity: A Study in Sociological Semantics and the Sociology of Science“. [http://assets.press.princeton.edu/chapters/s7576.pdf Chapter 1. The Origins of Serendipity]</ref> Според Робърт Мъртън и Елинор Барбър, изследователите на историята на понятието, примерите, включително този с откритието на Уолпоул, дават противоречиво обяснение за значението на ''серендипити''. В приказката за камилата принцовете нито търсят, нито намират камилата, а само правят заключения от наблюденията си. Уолпоул не случайно прави своето откритие, то е търсено от него. Лорд Шафтсбъри намира интересен, но не и търсен факт. Примерите на Уолпоул на практика по-скоро затрудняват възприемането на думата и, внасяйки неопределеност в семантикасемантиката ѝ, усложняват нейната по-нататъшна [[лексикография|лексикографска]] история.<ref name="мъртън"/><ref name="бойл3">{{икона|en}} Richard Boyle, [http://livingheritage.org/serendipity.htm Richard Boyle, Serendipity: How the Vogue word became Vague]</ref>