Хазарски каганат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавена информация за арабо-хазарски войни |
|||
Ред 40:
Простира се върху територия от [[Днепър]] до [[Каспийско море]] за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан [[Кубрат]]. Синът на Кубрат Баян ([[Батбаян]]) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с [[Аспарух]] се оттеглят към Долни Дунав.
==
Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в [[Крим]], населен с [[готи]], [[алани]] и прабългари. В [[Херсон]], Южен Крим, чието население е християнско и под властта на [[Византия]], е заточен сваленият византийски император [[Юстиниан II]] (685 – 695); 705 – 711), който се жени за сестрата на хазарския каган. Впоследствие той е принуден да бяга от Хазария и с помощта на кан [[Тервел]] (ок. 700 – ок. 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 г. Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В [[730]] г. вождът им [[Булан]] приема [[юдаизъм|юдаизма]] и с това започва установяването на еврейската [[религия]] от [[държава]]та им. От 731 до 737 г. хазарите търпят поражения от [[араби]]те, които завладяват новата столица [[Семендер]]. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за [[Закавказие]]то, подпомагана от Византия.
. Съюзните отношения между двете държави са скрепени през 732 с брак на наследника на византийският престол (бъдещия Константин V) с дъщерята на хазарския каган. След 889 Византия непрестанно подстрекава русите, печенегите и узите да влизат във война с Хазарския каганат. Все пак контролът на хазарите над Крим се съхранил до IX в.
== Арабо-хазарски войни (VII - VIII в.) ==
== '''Налагането на юдаизма за официална религия. Последици (IX- XI в. )''' ==▼
През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу Омаядския халифат и неговия наследник - Абисидския халифат. ''Първата арабо-хазарска война'' започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. До 640 г. мюсюлманските сили са достигнали до Армения; през 642 г. те предприемат първия си набег през Кавказ под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабия. През 652 г. арабските сили настъпват към хазарската столица Баладжар, но са разбити, понасяйки тежки загуби; според персийски историци като Ал-Табари, и двете страни в битката са използвали катапулти срещу противниковите войски. Редица руски източници дават името на хазарския каган от този период като Ирбис. Дали Ирбис наистина е съществувал или е легендарна личност е отворен за дебат, тъй като има мнозина владетели със същото име.
Поради избухването на ''Първата мюсюлманска гражданска война'' и други приоритети, арабите се въздържат от повторена експанзия срещу хазарите чак до началото на 8-ми век. През през 683–685 Хазарите по време на ''Втората мюсюлманска гражданска война'',предприемат няколко набега в Закавказки, включително мащабен набег, който им дава много пленници и плячка.
''Втората арабо-хазарска война'' започва с поредица от набези в Кавказ в началото на 8-ми век. Омаядите затягат хватката си над Армения през 705 г., след като потушават мащабен бунт. През 713/ 714 г. генералът на Омаядите Маслама завладява Дербент и нахлува по-дълбоко в хазарската територия. В отговор хазарите предприeмат набези в Албания и Ирански Азербайджан, но са отблъснати от арабите под командването на Хасан ибн ал-Нуман. Конфликтът ескалира през 722 г. с нахлуването на 30 000 хазари в Армения, които нанасяйки съкрушително поражение на Омаядите. Халиф Язид II отвръща, изпращайки 25 000 бойце на север, прогонва хазарите обратно през Кавказ, възстановявайки Дербент и напредваа към Баланджар. Арабите пробиха хазарската отбрана и щурмуваха града; повечето от жителите му бяха убити или поробени, но няколко успяха да избягат на север. Въпреки успеха си, арабите все още не са победили хазарската армия и те се оттеглят на юг от Кавказ.
Line 64 ⟶ 74:
Впоследствие през XI в.хазарите се разпадат на две етнически групировки - хазари -мюсюлмани и хазари -християни или "черни" и "бели". По това време те започват да се самоназовават със славянският етноним "бродници", а скоро след това - с етнонима "казаци". След XI в. името "хазари" се изгубва<ref>Гумильов Лев. Хазарите. - Зигзагът на историята 2008 г. "ИК Посоки" стр.91</ref>.
==
До 834 няма сблъсъци между Хазария и Русия. Това според Гумильов се дължи не толкова на миролюбието на хазарите, колкото на бързия възход и могъществото на варяго-русите. Все пак през 860 г Хазарската мисия на Кирил и Методий протича сравнително мирно<ref>[1] Вж. [ 2, с. 331-333] цит в: Гумильов, Л: Хазарите зигзагът на историята. ИК Посоки, стр. 23 </ref>( Любопитно е че през този период хазарите разполагат с между 7000 и 12 000 бойци<ref>Гумильов, Л: Хазарите зигзагът на историята. ИК "Посоки" стр. 41 ИК </ref>
| |||