Хазарски каганат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
== Отношения с Византия (VIII в. ) ==
Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в [[Крим]], населен с [[готи]], [[алани]] и прабългари. В [[Херсон]], Южен Крим, чието население е християнско и под властта на [[Византия]], е заточен сваленият византийски император [[Юстиниан II]] (685 – 695);( 705 – 711), който се жени за сестрата на хазарския каган. Впоследствие той е принуден да бяга от Хазария и с помощта на кан [[Тервел]] (700 – 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711
. Съюзните отношения между двете държави са скрепени през 732 с брак на наследника на византийският престол (бъдещия Константин V) с дъщерята на хазарския каган. След 889 Византия непрестанно подстрекава русите, печенегите и узите да влизат във война с Хазарския каганат. Все пак контролът на хазарите над Крим се съхранил до IX в.
Ред 47:
== Арабо-хазарски войни (VII - VIII в.) ==
През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу [[Омаядски халифат|Омаядският халифат]] и неговия наследник - .[[Абасидски халифат|Абасидският халифат]]. ''[[Арабско-хазарски войни|Първата арабо-хазарска война]]''<ref>Brook, Kevin Alan (2006). The Jews of Khazaria, Second Edition. Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. ISBN 978-0-7425-4982-1. p. 126 – 127</ref> започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. <ref>''Mako 2010, p. 45.''</ref>До 640
▲През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу [[Омаядски халифат|Омаядският халифат]] и неговия наследник - .[[Абасидски халифат|Абасидският халифат]]. ''[[Арабско-хазарски войни|Първата арабо-хазарска война]]''<ref>Brook, Kevin Alan (2006). The Jews of Khazaria, Second Edition. Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. ISBN 978-0-7425-4982-1. p. 126 – 127</ref> започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. <ref>''Mako 2010, p. 45.''</ref>До 640 г. мюсюлманските сили са достигнали до Армения; през 642 г. те предприемат първия си набег през Кавказ под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабия. През 652 г. арабските сили настъпват към хазарската столица Баладжар, но са разбити, понасяйки тежки загуби; според персийски историци като Ал-Табари, и двете страни в битката са използвали катапулти срещу противниковите войски. Редица руски източници дават името на хазарския каган от този период като Ирбис. Дали Ирбис наистина е съществувал или е легендарна личност е отворен дебат, тъй като съществуват мнозина владетели със същото име.
Поради избухването на ''Първата мюсюлманска гражданска война'' и други приоритети, арабите се въздържат от повторена експанзия срещу хазарите чак до началото на 8-ми век. През през 683–685 Хазарите по време на ''Втората мюсюлманска гражданска война'',предприемат няколко набега в [[Задкавказие|''Задкавказието'']], включително мащабен набег, който им дава много пленници и плячка.<ref>''Brook 2010, pp. 126–127.''</ref>
[[Арабско-хазарски войни|''Втората арабо-хазарска война'']] започва с поредица от набези в Кавказ в началото на 8-ми век. Омаядите затягат хватката си над Армения през 705
== Налагането на юдаизма за официална религия. Последици (IX-XI в.) ==▼
Началото на налагането на [[Юдаизъм|юдаизма]] в страната е спорно, но се приема че това е периода между 730/740
Към началото на [[9 век]], след реформите на бег (съуправител) Обадия в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу [[угри]]те, които на границата по р. [[Дон]] застрашават крепостта Серкел.
През 861 г. [[Кирил и Методий]] ([[Хазарска мисия]], 860 – 861
Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава [[Път на коприната|Пътят на коприната]], държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.
Около [[889]] г. [[печенеги]]те завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, [[алани]]те и [[Киевска Рус]] да водят войни с хаганата. През [[965]]
Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на [[11 век]]. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен [[Кавказ]]. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи ([[ашкенази]]).
Гумильов предлага интересна хипотеза. Според него пред 9-10 в. се води гражданска война в земите на хазарите.След като начело на федерацията от племена се настанява чуждоземен елит, той започва да угнетява селското население, (което са изхранва предимно от риболов), облагайки го с тежки данъци. Водачите на съпротивата избягват при маджарите.<ref>Шушарин, 1997, с. 167.</ref> Гумильов се опира на сведенията на Константин Багренородни за [[Кабари#cite%20note-1|кабарите]], които се отделят от Хазарския каганат и привличат маджарите за съюзници, а противниците им привличат узите и печенегите.Някои автори свързват кабарите с прабългарите и секеите<ref>Юхас, Петер. Тюрко-българи и маджари, София 1985, с. 35, бел. 10, с. 101</ref> Според някои историци гражданската война се води между 910 и 920
Впоследствие през XI в.хазарите се разпадат на две етнически групировки - хазари -мюсюлмани и хазари -християни или "черни" и "бели". По това време те започват да се самоназовават със славянският етноним "бродници", а скоро след това - с етнонима "казаци". След XI в. името "хазари" се изгубва<ref>Гумильов Лев. Хазарите. - Зигзагът на историята 2008 г. "ИК Посоки" стр.91</ref>.
== Руско - хазарски отношения (IX-XI в.) ==
До 834 няма сблъсъци между Хазария и Русия. Това според Гумильов се дължи не толкова на миролюбието на хазарите, колкото на бързия възход и могъществото на варяго-русите. Все пак през 860
и представлява значителна сила – поне в сравнение с узи, печенеги, славяни и буртаси). През 862 или 874 Рюрик се възцарява в Новгород, през 882- Олег в Киев. Отношенията между руси и хазари бързо започват да се променят.
Line 85 ⟶ 79:
Около 889 г. печенегите завоюват ''Северното Причерноморие,'' след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с каганата.
През 913 г петстотин руски ладии -значителна военна сила за онова време– навлиза в Каспийско море, с ''разрешението'' на хазарския цар Винеамин <ref>Вж. [2,370 ] цит в: Гумильов, Л: Хазарите, ИК Посоки, стр. 16 </ref>и подлага на ограбване Галян, Табаристан и Шивран. По това време ''Прикаспийските заливи'' са владеят от Исмаил Самани. Той е съюзник на хазарите, но явно явно властта му не е утвърдена. Делеймитите се разполагат в Ербрус като обкръжена крепост. За пълното им ликвидиране е необходим прикаспийски флот, но към този момент нито хазарите, нито Саманидите разполагат с такъв. Именно в този момент се появяват корабите на русите. Логично е да се предположи, че те са повикани от цар Винеамин<ref>Вж. [26 , 199 ] цит в: Гумильов, Л: Хазарите. Зигзагът на историята., ИК Посоки стр. 17 </ref>Въпреки помощта на русите през 914 ''Аран (дн. Азербейджан'') е завладян от делеймитите на Марзубан ибн Мохамед. Десанта е неуспешен – въпреки че русите успяват да опустошат Ширвана и Баку, десанта през е отблъснат. След десанта си през 913
През 944 хазарите принуждават поляните да им плащат данък. Поляните използват момента, за да отхвърлят данъка дължим на русите, и това принуждава княз Игор, да поиска двоен данък от древляните. Всъщност през този период дори самите руси плащат в кожи данъци на хазарите . Това принуждава Игор да намали големината на войската си, защото при голяма войска ще трябват повече кожи за заплата на войните му, и няма да може да плати данъка<ref>Гумильов, Л: Хазарите,. Зигзагът на Историята. ИК Посоки стр. 43 </ref>.
|