Хазарски каганат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без Гумильов; ; форматиране: 4x тире, 2x нов ред, 2x тире-числа, 43 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 40:
Простира се върху територия от [[Днепър]] до [[Каспийско море]] за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан [[Кубрат]]. Синът на Кубрат Баян ([[Батбаян]]) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с [[Аспарух]] се оттеглят към Долни Дунав.
 
== Отношения с Византия  (VIII в. ) ==
Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в [[Крим]], населен с [[готи]], [[алани]] и прабългари. В [[Херсон]], Южен Крим, чието население е християнско и под властта на [[Византия]], е заточен сваленият византийски император [[Юстиниан II]] (685 – 695);( 705 – 711), който се жени за сестрата на хазарския каган. Впоследствие той е принуден да бяга от Хазария и с помощта на кан [[Тервел]] (700 – 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В [[730]] г. вождът им [[Булан]] приема [[юдаизъм|юдаизма]] и с това започва установяването на еврейската [[религия]] от [[държава]]та им. От 731 до 737 хазарите търпят поражения от [[араби]]те, които завладяват новата столица [[Семендер]]. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за [[Закавказие]]то, подпомагана от Византия.
 
. Съюзните отношения между двете държави са скрепени през 732 с брак на наследника на византийският престол (бъдещия Константин V) с дъщерята  на хазарския каган. След 889 Византия непрестанно подстрекава русите, печенегите и узите да влизат във война с Хазарския каганат. Все пак контролът на хазарите над Крим се съхранил до IX в.
 
== Арабо-хазарски войни (VII - – VIII в.) ==
През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу [[Омаядски халифат|Омаядският халифат]] и неговия наследник -  – .[[Абасидски халифат|Абасидският халифат]]. ''[[Арабско-хазарски войни|Първата арабо-хазарска война]]''<ref>Brook, Kevin Alan (2006). The Jews of Khazaria, Second Edition. Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. ISBN 978-0-7425-4982-1. p. 126 – 127</ref> започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. <ref>''Mako 2010, p. 45.''</ref>До 640 мюсюлманските сили са достигнали до Армения; през 642 те предприемат първия си набег през Кавказ под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабия. През 652 арабските сили настъпват към хазарската столица Баладжар, но са разбити, понасяйки тежки загуби; според персийски историци като Ал-Табари, и двете страни в битката са използвали катапулти срещу противниковите войски. Редица руски източници дават името на хазарския каган от този период като Ирбис. Дали Ирбис наистина е съществувал или е легендарна личност е отворен дебат, тъй като съществуват мнозина владетели със същото име.
 
Поради избухването на ''Първата мюсюлманска гражданска война'' и други приоритети, арабите се въздържат от повторена експанзия срещу хазарите чак до началото на 8-ми век. През през 683–685683 – 685 Хазарите по време на ''Втората мюсюлманска гражданска война'',предприемат няколко набега в [[Задкавказие|''Задкавказието'']], включително мащабен набег, който им дава много пленници и плячка.<ref>''Brook 2010, pp. 126–127126 – 127.''</ref>
През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу [[Омаядски халифат|Омаядският халифат]] и неговия наследник - .[[Абасидски халифат|Абасидският халифат]]. ''[[Арабско-хазарски войни|Първата арабо-хазарска война]]''<ref>Brook, Kevin Alan (2006). The Jews of Khazaria, Second Edition. Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. ISBN 978-0-7425-4982-1. p. 126 – 127</ref> започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. <ref>''Mako 2010, p. 45.''</ref>До 640 мюсюлманските сили са достигнали до Армения; през 642 те предприемат първия си набег през Кавказ под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабия. През 652 арабските сили настъпват към хазарската столица Баладжар, но са разбити, понасяйки тежки загуби; според персийски историци като Ал-Табари, и двете страни в битката са използвали катапулти срещу противниковите войски. Редица руски източници дават името на хазарския каган от този период като Ирбис. Дали Ирбис наистина е съществувал или е легендарна личност е отворен дебат, тъй като съществуват мнозина владетели със същото име.
 
[[Арабско-хазарски войни|''Втората арабо-хазарска война'']] започва с поредица от набези в Кавказ в началото на 8-ми век. Омаядите затягат хватката си над Армения през 705 , след като потушават мащабен бунт. През 713/ 714 г. генералът на Омаядите Маслама завладява Дербент и нахлува по-дълбоко в хазарската територия. В отговор хазарите предприeматпредприемат набези  в Албания и Ирански Азербайджан, но са  отблъснати от арабите под командването на Хасан ибн ал-Нуман.<ref>Brook 2010, p. 127.</ref> Конфликтът ескалира през 722 с нахлуването на 30 000 хазари в Армения, които нанасят съкрушително поражение на Омаядите. Халиф Язид II отвръща, изпращайки 25 000 бойци  на север,  прогонва хазарите обратно през Кавказ, възстановявайки Дербент и напредва към Баланджар. Арабите пробиват хазарската отбрана и щурмуват Баланджар; повечето от жителите муса убити или поробени, малцина успяват да избягат на север. Въпреки успеха си, арабите все още не успяват да нанесат окончателен успех на хазарската армия и впоследствие те се оттеглят на юг от Кавказ.
Поради избухването на ''Първата мюсюлманска гражданска война'' и други приоритети, арабите се въздържат от повторена експанзия срещу хазарите чак до началото на 8-ми век. През през 683–685 Хазарите по време на ''Втората мюсюлманска гражданска война'',предприемат няколко набега в [[Задкавказие|''Задкавказието'']], включително мащабен набег, който им дава много пленници и плячка.<ref>''Brook 2010, pp. 126–127.''</ref>
 
[[Арабско-хазарски войни|''Втората арабо-хазарска война'']] започва с поредица от набези в Кавказ в началото на 8-ми век. Омаядите затягат хватката си над Армения през 705 , след като потушават мащабен бунт. През 713/ 714 г. генералът на Омаядите Маслама завладява Дербент и нахлува по-дълбоко в хазарската територия. В отговор хазарите предприeмат набези  в Албания и Ирански Азербайджан, но са  отблъснати от арабите под командването на Хасан ибн ал-Нуман.<ref>Brook 2010, p. 127.</ref> Конфликтът ескалира през 722 с нахлуването на 30 000 хазари в Армения, които нанасят съкрушително поражение на Омаядите. Халиф Язид II отвръща, изпращайки 25 000 бойци  на север,  прогонва хазарите обратно през Кавказ, възстановявайки Дербент и напредва към Баланджар. Арабите пробиват хазарската отбрана и щурмуват Баланджар; повечето от жителите муса убити или поробени, малцина успяват да избягат на север. Въпреки успеха си, арабите все още не успяват да нанесат окончателен успех на хазарската армия и впоследствие те се оттеглят на юг от Кавказ.
 
== Хазаро-маджарски сблъсъци (IX в.) ==
Около 830 г. избухва бунт в Хазарския каганат. В резултат на това три от племената на ''кабарите''<ref>''Makkai 1994, p. 11.''</ref> се отделят от Хазария и се присъдиняват към маджарите, заселвайки се  в областта наречен Етелкьоз, между Карпатите и р. Днепър. Маджарите са изправени пред първата си атака от печенегите през 854. <ref>''Country Study: Hungary 1989.''</ref>Новите съседи на унгарците са варягите и източните славяни. От 862 г. нататък маджарите (наричани вече като унгри) заедно с техните съюзници, кабарите, започват серия от набези от Етелкьоз в Карпатския басейн, предимно срещу Източната франкска империя (Германия) и Велика Моравия, но също така срещу Долнопанонското княжество и България. След това те заедно се озовават на външните склонове на Карпатите и се заселват там, където мнозинството хазари преминават от юдаизма в християнството през 10-ти до 13-ти век. Сред тези хазари може да има шаманисти и християни, освен евреите.
 
== Налагането на юдаизма за официална религия. Последици (IX-XI в.) ==
Началото на налагането на [[Юдаизъм|юдаизма]] в страната е спорно, но се приема че това е периода между 730/740 Според други остарели трактовки юдаизацията на Хазария се осъществява между 760/770 или даже в началото на [[9 век]].<ref>{{cite book |last= Живков |first= Борис |authorlink= Борис Живков |title= Хазария през IX и X век, стр. 108 – 124 |year= 2010 |publisher= ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4}}</ref> Според историка [[Лев Гумильов]] първите евреи в хазарските земи пристигат през 524 и са персийски изгнаници, съратници на [[маздак]]итите. Тези бежанци преживяват два века в мир и дружба в равнините между [[Терек]] и [[Сулак]] в съседство с хазарите-тюрки. Когато арабите започват своето настъпление към Кавказ, евреи и хазари им се противопоставят заедно. Втора голяма група евреи-[[талмуд]]исти пристига от Византия след като става обект на гонения там.<ref> [http://gumilevica.kulichki.net/ARGS/args205.htm Гумильов, Лев. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989]</ref> след Седмия Вселенски събор (787 г.) <ref>Гумильов, Лев - Хазарите.Зигзагът на историята. стр.81</ref>
 
Към началото на [[9 век]], след реформите на бег (съуправител) Обадия в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу [[угри]]те, които на границата по р. [[Дон]] застрашават крепостта Серкел.
 
През 861 г. [[Кирил и Методий]] ([[Хазарска мисия]], 860 – 861 ) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган ([[бег]]), който тогава е бил привърженик на пратюркския [[монотеизъм]], но не успяват да го убедят в предимствата на [[християнство]]то. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или [[ислям]]ът. Около [[861-865]] хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на [[Синкретизъм|синкретичната]] хазарска държава. [[Лев Гумильов]] счита, че хазарите приемат не толкова юдаизма, колкото ''караизма''<ref>Гумильов, Лев - Хазарите. Зигзагът на Историята ИК "Посоки"2008 г, стр. 87</ref> - течение на юдаизма, при което не се учи Талмуда. Той счита, че децата с майка еврейка и баща хазарин разполагат с правата на майките - еврейки и възможностите на бащите - хазари.Когато обаче евреин се ожени за хазарка, се създава маргинална общност. Потомците на тази общност според Гумильов масово са били посвещавани в Библията, но не и в Талмуда. Така ''караизмът'' набира скорост сред тази общност. Според [[Лев Гумильов|Гумильов]] разпространението на юдейската вяра (и специално на караизма) сред хазарите ги обрича, Той счита , че след имигрантските вълни на евреи през 9-10 в. те бързо асимилират хазарите-юдаисти.
 
Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава [[Път на коприната|Пътят на коприната]], държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.
 
Около [[889]] г. [[печенеги]]те завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, [[алани]]те и [[Киевска Рус]] да водят войни с хаганата. През [[965]] киевският княз [[Светослав I]] успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата [[Итил]]. Експанзията на [[Хорезъм]], киевския княз [[Владимир I]] (980 – 1015) и [[узи (племе)|узите]] нанасят последен удар на Каганата.
 
Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на [[11 век]]. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен [[Кавказ]]. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи ([[ашкенази]]).
 
== Руско - – хазарски отношения (IX-XI в.) ==
Гумильов предлага интересна хипотеза. Според него пред 9-10 в. се води гражданска война в земите на хазарите.След като начело на федерацията от племена се настанява чуждоземен елит, той започва да угнетява селското население, (което са изхранва предимно от риболов), облагайки го с тежки данъци. Водачите на съпротивата избягват при маджарите.<ref>Шушарин, 1997, с. 167.</ref> Гумильов се опира на сведенията на Константин Багренородни за [[Кабари#cite%20note-1|кабарите]], които се отделят от Хазарския каганат и привличат маджарите за съюзници, а противниците им привличат узите и печенегите.Някои автори свързват кабарите с прабългарите и секеите<ref>Юхас, Петер. Тюрко-българи и маджари, София 1985, с. 35, бел. 10, с. 101</ref> Според някои историци гражданската война се води между 910 и 920<ref>Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79</ref> Самият Гумильов счита, че точната датировка на гражданската война не е много ясна, защото тя се размива във времето, но може да бъде поставена към началото на X век.
иДо представлява834 значителнаняма силасблъсъци между поне в сравнение с узи, печенеги, славяниХазария и буртаси)Русия. През 862 или 874 Рюрик се възцарява в Новгород, през 882- – Олег в Киев. Отношенията между руси и  хазари бързо започват да се променят.
 
През 882  Олег.  бележи поредица от военни успехи – превзема Киев през  същата година, разбива древляните през 883.
Впоследствие през XI в.хазарите се разпадат на две етнически групировки - хазари -мюсюлмани и хазари -християни или "черни" и "бели". По това време те започват да се самоназовават със славянският етноним "бродници", а скоро след това - с етнонима "казаци". След XI в. името "хазари" се изгубва<ref>Гумильов Лев. Хазарите. - Зигзагът на историята 2008 г. "ИК Посоки" стр.91</ref>.
 
== Руско - хазарски отношения (IX-XI в.) ==
До 834 няма сблъсъци между Хазария и Русия. Това според Гумильов се дължи не толкова на миролюбието на хазарите, колкото на бързия възход и могъществото на варяго-русите. Все пак   през 860 Хазарската мисия на Кирил и Методий протича сравнително мирно<ref>[1] Вж. [ 2, с. 331-333] цит в: Гумильов, Л: Хазарите зигзагът на историята. ИК Посоки, стр. 23 </ref>( Любопитно е че през този период хазарите разполагат с между 7000 и 12 000 бойци<ref>Гумильов, Л: Хазарите зигзагът на историята. ИК "Посоки" стр. 41 ИК </ref>
 
и представлява значителна сила – поне в сравнение с узи, печенеги, славяни и буртаси). През 862 или 874 Рюрик се възцарява в Новгород, през 882- Олег в Киев. Отношенията между руси и  хазари бързо започват да се променят.
 
През 882  Олег.  бележи поредица от военни успехи – превзема Киев през  същата година, разбива древляните през 883.
 
Около 889 г. печенегите завоюват ''Северното Причерноморие,'' след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с каганата.
 
През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил.
През 913 г петстотин руски ладии  -значителна военна сила  за онова време– навлиза в Каспийско море, с ''разрешението'' на хазарския цар Винеамин <ref>Вж.  [2,370 ] цит в: Гумильов, Л: Хазарите, ИК Посоки, стр. 16 </ref>и подлага на ограбване  Галян, Табаристан и Шивран. По това време ''Прикаспийските заливи'' са владеят от Исмаил Самани. Той е съюзник на хазарите, но явно явно властта му не е утвърдена. Делеймитите се разполагат в Ербрус като обкръжена крепост. За пълното им ликвидиране е необходим прикаспийски флот, но към този момент нито хазарите, нито Саманидите разполагат с такъв. Именно в този момент се появяват корабите на русите. Логично е да се предположи, че те са  повикани от цар Винеамин<ref>Вж.  [26 , 199 ] цит в: Гумильов, Л: Хазарите. Зигзагът на историята., ИК Посоки стр. 17 </ref>Въпреки помощта на русите  през 914 ''Аран (дн. Азербейджан'') е завладян от делеймитите на Марзубан ибн Мохамед.  Десанта е неуспешен – въпреки че русите успяват да опустошат  Ширвана и Баку, десанта  през е отблъснат. След десанта си през 913 русите изпращат на хазарския княз Йосиф I част от заграбеното и се оттеглят. Хазарите имат практика – да убиват бойци чиято мисия е завършила с неуспех. Ето защо те екзекутират 30 000 руси<ref>Гумильов, Л: Хазарите. Зигзагът на историята. ИК. Посоки стр. 42 ИК</ref>След това от 913 до 939, отношенията на русите и хазарите не търпят сериозна промяна. Все пак през 941-943 хазарския цар Йосиф отново пропуска руски кораби, които да грабят в ''Аран''<ref>Гумильов, Л: Хазарите на историята, ИК Посоки. стр. </ref>Изглежда, че руската флота е използвана от хазарите, не само срещу Византия, но и срещу мюсюлмански разбойнически династии, които пречат на еврейо-арабската търговия и на съюза на кагана с халифа. Сблъсъците на делеймитите с  хазарите продължават дълго време – още  през 872 делеймитите завладяват Гурган, Казван и Рей и  лишават хазарите от удобния кервански път от Дербент за Багдад. През 874 избухва бунт в Китай и пътя на коприната е прекъсват, а това води до постепенен упадък на хазарската икономика. Пре 939 с изострянето на гръко-еврейските отношения русите нападат крепостта Самракай (дн. Таман), но са победени от „''достопочетаемия Песах“'', който впоследствие принуждава русите да нападнат Византия. През 940 г. войската на „достопочитаемия Песах“ стига почти до портите на Киев. В тази война руският  флот е унищожен от гръцкия огън между 941 и 942 <ref>Гумильов, Л: Хазарите. Зигзагът на историята. ИК "Посоки". стр. 42. </ref>
 
През 944 хазарите принуждават поляните да им плащат данък. Поляните използват момента, за да отхвърлят данъка дължим на русите, и това принуждава княз Игор, да поиска двоен данък от древляните. Всъщност през този период дори самите руси плащат в кожи данъци на хазарите . Това принуждава Игор да намали големината на войската си, защото при голяма войска ще трябват повече кожи за заплата на войните му, и няма да може да плати данъка<ref>Гумильов, Л: Хазарите,. Зигзагът на Историята. ИК Посоки стр. 43 </ref>.
Към онзи момент Хазария са доминираща сила. През 945 Олга сключва търговски договор  с Византия, което значи окончателен разрив в отношенията с Хазария. През 949  тя изпраща бойци да отвоюват Крит а през 957 се кръщава и започва война с Хазария.
През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил
 
През 1109 г.  Русия влиза в различни коалиции насочени срещу хазарите (с маджари, тюрки и пр).  И макар по-късно тези съюзи да се разпадат, те нанасят решаващи удари срещу Хазария.
 
== Вижте също ==