Райно Попович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 94.156.65.58 (б.), към версия на Chonov
Етикет: Отмяна
Ред 2:
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, сред реформаторите на образованието в [[България]].
 
През [[1819]] г. с материалната помощ на [[Стефан Богориди]] открива в [[Котел]] второто [[елино-българско училище]], след това на [[Емануил Васкидович]] в [[Свищов]]. В [[1826|1828]] г. основава елино-българско училище и в [[Карлово]]. Освен в Котел и Карлово е учителствал в [[Жеравна]] и [[Пловдив]]. Ученици на Попович са Васил Левски, [[Георги Сава Раковски]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Гаврил Кръстевич]], братята [[Евлоги Георгиев]] и [[Христо Георгиев]], [[Ботьо Петков]] и др.
 
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.