Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 50-те1958 години на XX векгодина в двора на училището са разкрити основите на [[Кулска средновековна църква|триконхална средновековна църква]], чието функциониране се отнася към X-XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и [[некропол]] и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия [[Рупелски проход]].<ref>{{Цитат периодика| last = Милчев | first = Атанас | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month = | title = Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма| journal = Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет | volume = I | issue = | pages = 401 - 449 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
През XIX век Кулата е малко българско [[чифлик]]чийско селище, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. През 30-те години на века френският геолог [[Ами Буе]] преминава през селото и го описва така:
