Теодора Палеологина Кантакузина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 13:
Заточението на Теодора приключва през [[1282]], когато умира Михаил VIII Палеолог и на престола се възкачва братовчед ѝ [[Андроник II Палеолог]], който слага край на църковната политика на баща си. Това обаче не решава проблема с арсенитите – последователи на патриарх Арсений, които не признават правата на Палеолозите върху престола. По този случай през 1284 г. Андроник II свиква църковен събор в Адрамитон, на който се опитва да постигне помирение с арсенитите. На събора присъстват Теодора, сестра ѝ [[Анна Палеологина Кантакузина|Анна]] и майка им, но това не успява да вдигне схизмата. Теодора също е арсенит, но в това отношение тя е по-умерена от майка си. Теодора се сприятелява с новия патриарх [[Григорий II Цариградски|Григорий II]], който става неин духовен баща.
След събора в Адрамитон Теодора и сестра ѝ Анна се завръщат в Константинопол, но майка им остава в Адрамитон, където умира на следващата година. По същото време Теодора възстановява манастира „Св. Андрей Кипърски“ в Константинопол, в който пренася мощите на патриарх Арсений Авториан.<ref name = Yanna>{{Harvnb|
За последен път за Теодора Палеологина Кантакузиана се споменава през 1295 г., когато тя и деверът ѝ [[Исак Раул]] са изпратени от Андроник II в [[Мала Азия]], за да преговарят със самопровъзгласилия се за император [[Алексий Филантропин]].<ref name = Yanna/> Мисията им обаче завършва без резултат. Умира в Константинопол<ref name="ODB"/> на [[6 декември]] [[1300]] г.
| |||