Георги Несторов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавена препратка към друга страница в Уикипедия. |
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция |
||
Ред 32:
== Биография ==
Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ в София през 1932 година и след изпълняване на военната повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радиотехник и строител, за да замине за [[Виена]], [[Австрия]] (по това време част от Германия), където между 1941 и 1943 г. следва в [[Виенски технически университет|Техническия университет]] (тогава ''Technische Hochschule Wien'').
Завръщайки се в България на края на [[Втората световна война]], работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,<ref>[http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bulgaria Предавания за чужбина на българското радио]</ref> които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „[[Павлово]]“ посредством редица рационализации. През 1946 – 1947 допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация<ref>[http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr История на БНР]</ref> на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във [[Вакарел]], [[Стара Загора]] и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.▼
▲Завръщайки се в България на края на [[Втората световна война]], работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,<ref>[http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bulgaria Предавания за чужбина на българското радио]</ref> които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „[[Павлово]]“ посредством редица рационализации. През 1946 – 1947 г. допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация<ref>[http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr История на БНР]</ref> на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във [[Вакарел]], [[Стара Загора]] и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.
От 50-те години на 20 век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] през 1967 г. Старши Научен Сътрудник Първа Степен ор 1974 г. Академик е на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт на БАН. През 80-те години на 20 век ръководи Геофизичния институт.<ref>[http://www.niggg.bas.bg/departments-bg/geophycicsbg/история/ История на НИГГГ]</ref>▼
▲От 50-те години на
Сред главните му отличия са:
* Бронзов „Медал за
* Сребърен „Народен
* Златен „Народен
* „Червено
* „Почетен
* „25
* „За
* „100
* „Заслужил
* „100
* „Народна
* „Народна
* „1300
* „100
* „40
* „Заслужил
Публикува множество монографии, статии и книги
Умира през [[2004]] г.
|