Уикипедия

Георги Несторов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавена препратка към друга страница в Уикипедия.
Редакция
Ред 32:
 
== Биография ==
Георги НесторовРоден е роден през [[1913]] г. в [[София]]. Син е на Тодор Георгиев Несторов, родом от Панагюрище, и Божана Тодорова Несторова, родом от Пловдив. Сестра му е съратничката на [[Петър Дънов]] Весела Несторова, а дъщеря му е пианиста и педагог, Доцент [[Теодора Несторова]]. Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ през 1932 година в София и след изпълняване на военна повинност през 30-те години на двадесети век събира, средстваучителка, работейки като радиотехник поетеса и строителпреводачка, засъратничка да замине зана [[ВиенаПетър Дънов]], [[Австрия]]а (подъщеря товаму времее част от Германия), където между 1941 г.пианистката и 1943педагожка гдоц. следва в [[ВиенскиТеодора технически университет|Техническия университетНесторова]]. (тогава ''Technische Hochschule Wien'').
 
Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ в София през 1932 година и след изпълняване на военната повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радиотехник и строител, за да замине за [[Виена]], [[Австрия]] (по това време част от Германия), където между 1941 и 1943 г. следва в [[Виенски технически университет|Техническия университет]] (тогава ''Technische Hochschule Wien'').
Завръщайки се в България на края на [[Втората световна война]], работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,<ref>[http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bulgaria Предавания за чужбина на българското радио]</ref> които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „[[Павлово]]“ посредством редица рационализации. През 1946 – 1947 допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация<ref>[http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr История на БНР]</ref> на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във [[Вакарел]], [[Стара Загора]] и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.▼
 
▲Завръщайки се в България на края на [[Втората световна война]], работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,<ref>[http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bulgaria Предавания за чужбина на българското радио]</ref> които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „[[Павлово]]“ посредством редица рационализации. През 1946 – 1947 г. допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация<ref>[http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr История на БНР]</ref> на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във [[Вакарел]], [[Стара Загора]] и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.
От 50-те години на 20 век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] през 1967 г. Старши Научен Сътрудник Първа Степен ор 1974 г. Академик е на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт на БАН. През 80-те години на 20 век ръководи Геофизичния институт.<ref>[http://www.niggg.bas.bg/departments-bg/geophycicsbg/история/ История на НИГГГ]</ref>▼
 
▲От 50-те години на 20XX век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] през 1967 г. Старши Наученнаучен Сътрудниксътрудник ПърваI Степенстепен ор 1974 г. Академик е на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт на БАН., Презa през 80-те години на 20 век ръководи Геофизичния институтИнститута.<ref>[http://www.niggg.bas.bg/departments-bg/geophycicsbg/история/ История на НИГГГ]</ref>
 
Сред главните му отличия са:
 
* Бронзов „Медал за Заслугизаслуги с Корона“корона“ 1938 (Царство България)
* Сребърен „Народен Орденорден на Труда“труда“ 1948 (Президиум на Народното Събраниесъбрание)
* Златен „Народен Орденорден на Труда“труда“ 1949 (Президиум на Народното Събраниесъбрание)
* „Червено Знамезнаме на Труда“труда“ 1954 (Президиум на Народното Събрание)
* „Почетен Изобретател“изобретател“ 1963 (Държавен Съветсъвет за Науканаука и Техническитехнически Прогреспрогрес и Централен Съветсъвет на Професионалнитепрофесионалните Съюзисъюзи в България)
* „25 Годинигодини Народнанародна Власт“власт“ 1969 (Президиум на Народнотонародното Събраниесъбрание)
* „За Отличие“отличие“ 1972 (Президиум на Българска Академияакадемия на Наукитенауките)
* „100 Годинигодини от Рождениеторождението на Георги Димитров“ 1982 (Държавен Съветсъвет на Народна Републикарепублика България)
* „Заслужил Учен“учен“ (Президиум на Народното Събрание)
* „100 Годинигодини Българска Академияакадемия на Науките“науките“ 1969 (Българска Академияакадемия на Наукитенауките)
* „Народна Републикарепублика България“ Трета Степенстепен
* „Народна Републикарепублика България“ Първа Степенстепен
* „1300 Годинигодини България“ 1981 (Държавен Съветсъвет на Народна Републикарепублика България)
* „100 Летлет Международноймеждународной Геофизике“геофизике“ 1985 (Междуведомственный Геофизический Комитеткомитет АН СССР)
* „40 Годинигодини Социалистическасоциалистическа България“ 1984 (Държавен Съветсъвет на Народна Републикарепублика България)
* „Заслужил Деятелдеятел на Науката“науката“ 1985 (Държавен Съветсъвет на Народна Републикарепублика България)
 
Публикува множество монографии, статии и книги,. служиГлавен каторедактор главен редакторе на списание „Природа“.
 
Умира през [[2004]] г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Несторов“.