Михаил II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
В 1246 г. [[Никейска империя|никейският император]] [[Йоан III Дука Ватаци]] се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като [[Кюстендил|Велбъжд]], [[Мелник]], [[Скопие]], [[Сяр]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Цепина]] и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и [[маджари]]те, които по същото време завладяват българските области [[Белград]], [[Браничево]] и вероятно [[Срем (област)|Срем]], след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.
 
През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между [[Търновското царство]] и [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]], насочен срещу сръбския крал [[Стефан Урош I]] и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́. През същата година, след като князът на [[Захумлие|Хум]] – Радослав Андрич се присъединява към коалицията, български войски и съюзната им куманска конница нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство и опустошават [[Биело поле|Биело Поле]], но скоро след това войната е прекратена.
 
Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор Петър.