Мехмед Дикме: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
статията е пълна с недоказуеми твърдения, които могат да вкарат БГ Уикипедия в беля
Ред 7:
}}
 
'''Мехмед Мехмед Дикме''' е [[България|български]] [[политика|политик]] от [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]]. Завършва технология на [[хранителна промишленост|хранителната промишленост]] във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в [[Пловдив]], като показва много нисък успех и бакалавърската си степен успява да купи, но не и да достигне с учене {{факт}}. От [[1995]] до [[2000]] е кмет на [[община Ардино]]. От [[24 юли]] [[2001]] до [[23 февруари]] [[2005]] е [[министър на земеделието и горите]] в правителството на [[Симеон Сакскобургготски]]. Обществена тайна е {{подобна фраза не подхожда на Уикипедията}}, че е един от най-корумпираните политици. Един от хората, които са издигнати на поста си благодарение на лични връзки с [[Ахмед Доган]]. През времето на управлението си става известен като г-н "30%-те процента" {{факт}}, което однозначноеднозначно посочва размера на рушветите[[рушвет]]ите, взимани от него. Урежда на фирмата на брат си строителство на обекти в г. Ардино за милиони левове, без да е участвал в търгове, както е по закон. Има инвестиции в мандри и строителния сектор. Неговите най-близки сподвижници са: Сабахатин Дурмуш - работил с братовчедката на съпругата на земеделския министър Гюлдане. Тогава комисионната на ардинския кмет М. Дикме е била 30 процента, такава остава тя и през времето, когато той заема министерски пост.
Сабахатин дурмушДурмуш е братовчед на Дикме, от една и също село са - Диамандово. И двамата са [[помаци]] {{факт}}.
А Дурмуш е брат на журналиста от [["24 часа"(вестник)]] [[Илхан Андай]]. Същият този Андай стана "журналист" в София благодарение на Дикме, който лично лобира за него пред главната редокторкаредакторка [[Венелина Гочева]]. Андай е със [[средно образование]] и се изживява като специалист по радикалните течения в исляма[[ислям]]а, нямайки елементарната научна подготовка за това. Всъщност - т.нар. му разкрития са образец на абсурда[[абсурд]]а и не представляват интерес за информираните хора. Сабахатин регистрира близо 1 млн. годишна печалба, а Андай за отрицателно време събира в банковите сметки на жена си 400 000 хил. лева {{факт}}. Това са пари от рушвети, давани на Дикме и черна журналистическа работа, за която земеделският министър очевидно добре плащал.
Но като всеки близък на Дикме, и Андай започва да взема пари и от най-големия враг на Дикме - депутата [[Рамадан Аталай]]. Последният пък иска да направи протежето си [[Нихат Кабил]] министър на мястото на бившия ардински кмет.
В изданията на П. Блъсков [["Монитор"(вестник)]] и "Виж" се появятпоявяват статии за произхода ва агроминистъра, че закрил родното си село Диамандово /(на практика между бялБял извор и диамандовоДиамандово няма граница/) и пр., все лични неща, които може да знае все близък човек.
Оказва се, че това е работа на "журналиста" от "24 часа", който взема пари от Аталай за дискредитирането на Дикме. Мрежата се разплита, и земеделският министър спира всякакви отношения с съселянина си.
[[Венелина Гочева]] го изритва от "24 часа" /(самата тя е в много близки отношения с министъра, тъй като има земи по южното черномориеЧерноморие, закупени от МЗГ на "промоционални цени") {{факт}}. Вероятно ще дойде денят, в който предателството на министъра М. Дикме - господин "30-те процента", извършени спрямо Българскиябългарския народ в най-трудните му години, ще бъде осъдено подобаващо, без протекциите на [[А. Доган]].
{{пост начало}}
{{пост|[[министър на земеделието и горите]]|[[24 юли]] [[2001]]|[[23 февруари]] [[2005]]|[[Венцислав Върбанов]]|[[Нихат Кабил]]}}