Никола Бъчваров: Разлика между версии

719 байта добавени ,  преди 6 месеца
редакция без резюме
Редакция без резюме
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26–28}}</ref> Синове на Никола Бъчваров са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], [[Георги Попниколов]] (Попов), също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, [[Илия Попниколов]], учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918).<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=41 и текста под снимките}}</ref>
 
Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=18}}</ref> Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=64-65}}</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>
 
В 1900 година по време на [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] Никола Бъчваров заедно със синовете си Яни и Димитър успяват да избягат в България и са осъдени задочно от Одринския военен съд. Преди да научи за осъждането си отец Никола се връща в Карахадър, тъй като лозенградския архиерейски наместник го убеждава, че опасност има само за синовете му. Заловен е и осъден на 7 години заточени. Лежи до септември 1904 година в [[Паяс кале]].<ref name="Свидетелства 117">{{Свидетелства|117}}</ref>
 
Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=64-65}}</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>
 
== Родословие ==