Георги Несторов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавена снимка.
Редакция без резюме
Ред 3:
| категория = физик
| описание = български физик
| портрет = Georgi Nestorov 1970s color.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[Царство България]]
Ред 28:
| награди =
}}
|националност=българин
|националност=българин|баща=Тодор (Теодор) Георгиев Несторов (1878г.- 1922г.)|майка=Божана Тодорова Несторова (1885г- 1955г.)|братя-сестри=Екатерина Тодорова Бикс (1906г.- 1989г.), Весела Несторова (1909г- 2002г.)|деца=[[Теодора Несторова]]|род=Несторови}}
[[Файл:Georgi|баща=Тодор Nestorov(Теодор) 1970s color.jpg|мини|ГеоргиГеоргиев Несторов]]
|майка=Божана Тодорова Несторова
|братя-сестри=Екатерина Тодорова Бикс, Весела Несторова
|деца=[[Теодора Несторова]]
|род=Несторови
}}
 
'''Георги Тодоров Несторов''' е [[България|български]] [[геофизик]] и [[инженер|радиоинженер]].
 
== Биография ==
Роден е през 1913 г. в [[София]]. Син е на Тодор Георгиев Несторов, родом от Панагюрище, и Божана Тодорова Несторова, родом от Пловдив. Сестра му е [[Весела Несторова]], учителка, поетеса и преводачка, съратничка на [[Петър Дънов]], а дъщеря му е пианистката и педагожка доц. [[Теодора Несторова]].
 
Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ в София през 1932 година и след изпълняване на военната повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радиотехник и строител, за да замине за [[Виена]], [[Австрия]] (по това време част от Германия), където между 1941 и 1943 г. следва в [[Виенски технически университет|Техническия университет]] (тогава ''Technische Hochschule Wien'').
 
Завръщайки се в България на края на [[Втората световна война]], работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,<ref>[http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bulgaria Предавания за чужбина на българското радио]</ref> които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „[[Павлово]]“ посредством редица рационализации. През 1946 г. – 1947 г. допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация<ref>[http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr История на БНР]</ref> на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във [[Вакарел]], [[Стара Загора]] и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.
 
От 50-те години на XX век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 г. и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] през 1967 г. Старши научен сътрудник I степен ор 1974 г. Академик е на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт на БАН, a през 80-те години ръководи Института.<ref>[http://www.niggg.bas.bg/departments-bg/geophycicsbg/история/ История на НИГГГ]</ref>