Име: Разлика между версии

Най-общо '''име''' означава название, наименование на нещо или на някого. Ако се използва без пояснение, се подразбира лично<ref name="razliki">В езикознанието съществителните ''собствени'' имена (имена на индивидуален обект, с главна буква, обр: нарицателни) се делят на ''лични'' и географски. В обикновения и правния език под лично и собствено (а и малко) име се има предвид едно и също – първото име на човека. Предметите (вкл. географските обекти) имат ''наименования''.</ref> име, например име на човек или на животно.

 

Понякога малкото име (първото) бива двойно. Например Йоан-Константин, София-Изабела, Мария-Магдалена, Анна-Мария и подобни. Такива имена се записват с [[дефис]] (малко тире) и две главни букви<ref>[https://archive.org/details/sns_dg_abv_20190604/page/n21/mode/1up/search/име Официален правописен речник на българския език, т. 38.2]</ref>. В руския и българския език е прието презимето ([[патроним]]ът) да се образува от името на бащата и наставките „ов“, „ев“ с техните съответни окончания за различните родове. Фамилията е по-различна, има варианти да завършва без наставка или със „ски“, в славянските страни пак е прието да завършва с онези окончания. Има едни по-различни имена, които свързват да кажем презимето и фамилията с различни частици.

Например името Максим идва от древен Рим и означава психика,най-често това име се е използвало като прякор за хора с психически отклонения.