Българско кино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
През 1997 г. започва историята на [[Международен София Филм Фест|Международния София филм фест]], който през 2010 година бе акредитиран <ref>[http://www.fiapf.org/intfilmfestivals_sites02.asp Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер]</ref> от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на нюйоркското седмично сп. „Върайъти“ на 50-те най-добри фестивала, които не бива да се пропускат <ref>[http://www.variety.com/index.asp?layout=festivals&jump=features&id=2662&articleid=VR1117971644 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат]</ref>.
== Историческо развитие
=== Първа кинопрожекция (1896 - 1897) ===
Счита се, че първата кинопрожекция на територията на България се състои февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град [[Русе]]. Прожекцията включва „движещ се трен“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/ruse/dvizhesht-se-tren-vizhdat-rusenci-na-pyrvata-kinoprozhekciq-predi-110-godini-123002 | заглавие = „Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години“ | достъп_дата = 9 май 2022 | дата = 27 февруари 2007 | издател = DarikNews | език = bg }}</ref> Пръв изказва това предложение киноведа [[Александър Александров (киновед)|Александър Александров]] в своята статия „Началото на киното“, публикувана октомври 1960 във вестник „[[Култура (вестник)|Народна култура]]“. Той се позовава на русенския местен вестник „Законност“ от 27 февруари 1897. Първата прожекцият се случва в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжевска“ и написаното за нея е следното:
{{цитат|В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф – апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!|}}
Впоследсвие този факт се повтаря и в останалите изследвания по темата, като публикацията на [[Любен Георгиев (литературовед)|Любен Георгиев]] „По въпроса за първите кинопрожекции у нас“ , излязла в списание „Киноизкуство“ през април 1963. През второто десителетие на 20-ти век д-р [[Петър Кърджилов]] изказва предположението, че за първи път кинопрожекции са показани месец декември 1896 в София. Кърджилов се позовава на софийския печат от декември 1896. Пресата в столицата отрязява с голям интерес гостуването на професор Мелинсон, в други издания изписван като Мелингсон или Мелензон. Мистериозният чужденец е описан като „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизьор”, „знаменития хипнотизатор”. Съобщение във вестник „Мир“ от 11 декември 1896 изказва следното:
{{цитат|Тази вечер известния професор Мелинсон ще даде в кафенето на хотел България голямо представление в 4 действия. Програмата е: хипнотизиране; непостижими сеанзи по спиритизма; вокален концерт от госпожици Мелинсонови, а в заключение на предсталението - кинематограф или жива фотография. Началото е точно в 9 часа вечерта. Вход 2 лева.|}}
Същият г-н Мелинсон през октомври вече е изпълнявал своите спиритични и хипнотизаторски номера в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“. На 8 декември вестик „Народна правда“ публикува следния текст:
{{цитат|Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.|}}
По предположения на Кърджилов чужденецът твърде вероятно е започнал два-три дена преди това. Точната дата на първата прожекция е трудно да се установи. Заедно с първата прожекция изследователят се натъква на данни за пъврите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени лятото на 1896. Смята се, че англичанина Чарлс Райдър Нобел, който пристига да отрази [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], но няколко дни по-късно, инсцинира няколко сцени на бунт около [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bulgarianhistory.org/purva-kinoprozhekcia/ | заглавие = „Истината за първата кинопрожекция в България“ | достъп_дата = 6 май 2022 | фамилно_име = Борисов | първо_име = Теодор | издател = Българска история | език = bg }}</ref>
=== Зараждане (1903 - 1911) ===
През следващите десетилетия пътуващи кина обикалят страната. Първият българин купил пътуващо кино е Владимир Петков през 1903 г. „Модерен театър“ е първия специално построен театър за излъчване на кинофилми. Неговото отваряне през 1908 г. в София дава начало на развитието на кинематографията в България.<ref name="ban11">{{cite encyclopedia |last =Янакиев |first =проф. дизк. Александър |authorlink =Александър Янакиев (кинокритик) |article =България / Кино |url = |editor =Васил Гюзелев |encyclopedia =„Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“ |volume =3 (БЪЛ - БЪЛ) |location =София |publisher =[[Българска академия на науките|БАН]], [[Труд (издателство)|Труд]] |date =2011 |isbn =978-954-8104-23-4 |doi = |lang =bg |pages =1155-1163 }}</ref> Националната кинематография се заражда 1910 г. с производството на хроникално-документални и научно-популярни филми.<ref name="ban74">{{cite encyclopedia |article =България / 22. Кино |encyclopedia =„Енциклопедия А-Я“ |location =София |publisher =[[Българска академия на науките|БАН]] |date =1974 |isbn =4422/1971 |lang =bg |pages =115-116 }}</ref><ref>{{cite encyclopedia |last =Александров |first =Александър |authorlink =Александър Александров (киновед) |title =Българско кино |encyclopedia =„В света на киното. Илюстриран справочник в три тома“ |volume =1 |location =София |publisher =Народна просвета |date =1983 |isbn = |doi = |lang =bg |pages =100-115 |quote = |accessdate = }}</ref> Най-старият запазен български филм е „Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново“ през 1911 г.<ref>{{cite encyclopedia |last =Янакиев |first =Александър |authorlink = |article =Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново |url = |editor = |encyclopedia =„Енциклопедия. Българско кино“ |location =София |publisher =Титра |date =2000 |isbn =954-90486-2-4 |doi = |lang =bg |pages =482 |quote = |accessdate = }}</ref>
=== Първи филм (1910 – 1915) ===
{{раздел-мъниче}}
Комедията [[Българан е галант]] е първият български [[игрален филм]]. Прожектиран е за първи път на 13 януари 1915 г. и е [[Черно-бял филм|черно-бял]] и „ням“. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е [[Васил Гендов]]. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1 – 2 кадъра от него.
Line 16 ⟶ 30:
== Списък с български игрални филми ==
{{основна|Списък с български игрални филми}}
== Външни препратки ==▼
* [http://akim-films.blogspot.ca Библиография за българското кино]▼
* [http://siff.bg/ Международен София Филм Фест – официален сайт]▼
== Източници ==▼
<references/>▼
== Библиография ==
Line 23 ⟶ 44:
* Петър Кърджилов. „Славянска беседа" – първият киносалон в София. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
* Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)
▲== Източници ==
▲<references/>
▲== Външни препратки ==
▲* [http://akim-films.blogspot.ca Библиография за българското кино]
▲* [http://siff.bg/ Международен София Филм Фест – официален сайт]
[[Категория:Българско кино| ]]
| |||