Арени: Разлика между версии

* '''26''' (n=6 при [[хем]]ът на [[хемоглобин]]а) са с '''ароматни свойства''' и са [[Компланарност|копланарни]]. Това правило е потвърдено с многобройни синтезирани за целта съединения, но има и такива, които не отгова­рят на правилото, а имат ароматен характер, напр. [[пирен (химия)|пирен]].<ref name=":1">М. Николов и др. – Учебник по Химия за студенти по медицина и стоматология – Трето издание – АРСО София 2012 – ISBN 978-954-8967-26-Х</ref>

[[Файл:Fe-2Cp_schraeg.png|ляво|мини|Структурна формула на '''фероцен''']]

Водороден атом може да се замести и с халогенмагнезилна група, като напр. C₂H₅MgBr. Продукт на реакцията е циклопентадиенилмагнезиев бромид, който реагира с [[железен дихлорид]] и дава кристалното съединение '''бис-циклопентадиенилжелязо''' (портокалепортокало­в цвят), наречено [[Фероцен|'''фероцен''']] от [[Роберт Удуърт]]. Фероценът съдържа два петатомни пръсте­на, изградени от СН-групи. Във всеки от тях четирите π-електрона от π-връзките и двойката електрони от аниона на СН-групата (про­излязла от СН₂-групата) образуват общ π-секстет. Така фероценът има два π-секстета и притежава ароматен характер (по­добно на бензена). Двете ядра са копланарни. Железният атом в това съединение е свързан с петте C-атома на всеки от пръстените подобно на сандвич. „Сандвичевата“ структура на фероцена е потвърдена по рентгенографски път. Фероценът може да реа­гира с ацетилхлорид, като дава диацетилно производно (синтез по Фридел-Крафтс).<ref name=":1" />

[[Файл:Naphthalin.svg|ляво|мини|139x139px|Структура на '''нафтален''']]