Райхщатско споразумение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Nk премести страница „Райхщадско споразумение“ като „Райхщатско споразумение“: по правило за транскрибиране на немски имена |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Zakupy1853.jpg|мини|дясно|Замъкът
'''
На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският [[император]] [[Александър II (Русия)|Александър II]] и министърът на външните работи княз [[Александър Горчаков]] се срещат с австро-унгарския император [[Франц Йосиф]] и министъра на външните работи граф [[Дюла Андраши]] в замъка
== Формат на преговорите ==
Преговорите са се провели в неформална обстановка без официални записи, така че австрийската и руската гледна точка за договореното значително се различават. Няма нито подписана официална конвенция, нито дори подписан протокол. Протоколите са продиктувани отделно и от Андраши, и от Горчаков, което предполага, че нито една от страните не вярва на другата. Затова степента на съгласуваното австрийско [[Анексия|анексиране]] в [[Босна и Херцеговина]] остава спорна. Именно тези несъответствия налагат по-нататъшни обсъждания на балканския въпрос на [[Цариградската конференция]] и последвалата [[Будапещенска конвенция]], въпреки че те до голяма степен потвърждават, но и изменят дискусиите в
== Условия на споразумението ==
Тайното споразумение <ref>[http://istmat.info/node/27175
Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че ''„ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“''.<ref>[https://archive.org/stream/secrettreatiesof02pribuoft/secrettreatiesof02pribuoft_djvu.txt The secret treaties of Austria-Hungary] Текст на английски и френски (стр. 201 и сл.)</ref> Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата – Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората – някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава.
Ред 14:
В австрийския вариант на текста името ''„България“'' изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а остров Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за [[свободен град]]. Същевременно Русия придобива правото на придобиване на новозавладените територии както по Черно море, така и в Азия в рамки каквито намери за добре.
<gallery>
| |||