Уикипедия

Призрен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
 
== История ==
Данните за града датират от [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]], когато за първи път е споменат в „Географията“ на [[Птолемей]], като един от най-големите градове на [[илири]]те. В античността наречен Улпиана и Юстиниана Втора (Пътепис на „Петър Богдан Бакшев – български политик и историк от XVII век”век“ – Божидар Димитров, С., 2001 г., стр. 155-156.)
 
След разпада на [[Римската империя]] и заселването на [[славяни]]те на [[Балканите]], Призрен попада в границите на [[Първото българско царство]], като в началото на [[11 век|XI век]], след падането му, там е създадена Призренската българска [[епархия|епископия]] към [[Охридска българска архиепископия|Охридската българска архиепископия]]. През [[1072]] година в Призрен e прогласено възстановяването на [[България|Българската държава]]. Въстаниците срещу [[Византия|византийската власт]] под предводителството на [[Скопие|скопския]] български [[болярин]] [[Георги Войтех]] провъзгласяват в Призрен за [[български владетели|български цар]] под името [[Константин Бодин|Петър III]] Константин Бодин като пряк наследник на [[Самуил]] и [[комитопули]]те.
 
С възстановяването на българското царство в самото начало на [[13 век|XIII век]], Призрен отново попада в [[територия]]та на [[Втора българска държава|българската държава]] ([[1204]]). По времето на [[Константин Тих]] Призрен е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]].<ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>
 
По-късно Призрен е превзет от владението на възстановената [[Византия]] от [[Стефан Милутин]], а в края на управлението на [[Стефан Душан]] става [[столица]] на [[Душаново царство|Душановото царство]]. Тук е седалището на учредената по инициатива на Стефан Душан [[Печка патриаршия]], правоприемник на сръбската архиепископия ([[14 век|XIV век]]).
 
С превземането на Призрен през [[1455]] година от [[Османска империя|османците]] градът се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на [[Балкани]]те. Оттук е родом известният [[Синан паша]], който публично изгаря на [[клада]] на централния площад в [[Белград]] [[мощи]]те на [[Сава Сръбски|Свети Сава]].
 
В [[Българско опълчение|Българското опълчение]] (1877 – 1878) взима участие призренчанинът Владимир Богданов.<ref>Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 638.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година осем души от Призрен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|872}}</ref>
Line 42 ⟶ 44:
* {{флагче|България}} Владимир Богданов, на 10 април 1877 година постъпва като доброволец в I рота на I дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], уволнен на 1 юли 1878 година<ref name="БО 35">{{Българското опълчение|35}}</ref>
* {{флагче|Сърбия}} [[Ивица Дачич]] (р. 1966), политик, министър-председател на Сърбия
* {{флагче|България}} [[Никола Богданов (революционер)|Никола Богданов]] (1841 -– 1919), опълченец и революционер<ref name="БО 375">{{Българското опълчение|375}}</ref>
* {{флагче|Сърбия}} [[Петър Костич]], сръбски книжовник, деец на Сръбската пропаганда в Македония
* {{флагче|Сърбия}} [[Риста Скакалевич]] (1875 – 1960), сръбски просветен деец
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Призрен“.