Ефрем: Разлика между версии

1051 bytes added ,  преди 2 месеца
 
== География ==
Село Ефрем е разположено на юг от най-североизточния рид на [[Родопи|Родопите]] - "[[Гората]]", с най-висок връх "Св. Марина" (708,6 м). Върхът се намира на около 3,5 км североизточно от селото. На юг се намира долината на река [[Арда]] и язовир [[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]]. Селото е там, където долината се съединява със североизточния родопски рид и една част от къщите са разположени амфитеатрално (което прави красимкрасив изгледа към него).
 
== История ==
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история, том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref>
По време на османското владичество селото носи името Урум кьой, означаващо ''гръцко село''<ref>[[Васил Миков|Василъ Миковъ]], Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104</ref>.
 
Преди Първата световна война населението е било предимно гръцко. През 1925 г. цялото село се изселва в Гърция, основно в няколко села в северната част на област Еврос, като Орменио и Птелеа. На мястото на изселилите се гърци се заселват българи бежанци от с. [[Съчанли]] в [[Беломорска Тракия]] (днес Гърция) и [[малоазийски българи]].
 
== Религии ==
 
== Културни и природни забележителности ==
Тракийски култово-погребален комплекс „Глухите камъни“. Средновековна крепост „Ефрем“ Местоположение: с. Ефрем – 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до местместа. Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец недалеч от с. Малко градище. Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи, обявен за природна забележителност, в района на който се намира мистериозната средновековна крепост ”Ефрем”. В с. Ефрем се намира една от най-старите църкви „Св. Атанасий“. Построена е през 1858 година от тогавашното местно гръцко население.
 
== Редовни събития ==
23

редакции