Ефрем: Разлика между версии

59 bytes added ,  преди 2 месеца
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|isbn=978-619-232-589-3|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref> Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни [[Ефрем Сирин]].
 
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак [[Черномен|Чермен]], под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222-230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''"село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета"''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3|year=1965}}</ref> По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.
 
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: ''Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой''. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава "гръцко село" (но може да означава и "християнско село"),<ref>{{Цитат книга|last=Миков|first=В|title=Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места|year=1934, с. 100|location=София}}</ref> влиза в пределите на освободена [[България]] - първоначално в [[Източна Румелия]], Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на [[Христо Милев]] - управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за [[Първа българска държава|Първото българско царство]] и за [[Втора българска държава|Търновското царство]] по време на Асеневци (1185 - 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title=Цит. съч., с. 42}}</ref>
 
След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като "гърци", но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско - от общо 744 човека само един се определя като "грък". Някогашните жители на Ефрем и съседното село [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] не се чуждеели от [[България]] и българската националност и участвали активно в българската войска по време на [[Балканските войни|Балканските]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] бай Коста, в отговор на "поканите" да се изсели в [[Гърция]]: ''"Колкото съм грък, два пъти повече съм българин"''. Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в [[Черномен|Орменион]], [[Фтелия|Фтеля]], Дикеа и др.).<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=Цит. съч., с. 42}}</ref>
 
През периода 1923 - 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], най-вече от село [[Сачанли]] (но има отделни семейства от [[Доганхисар|Доган Хисар]], Пишманкьой, [[Голям Дервент]]) и от [[Мала Азия]].<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref>
23

редакции