Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|isbn=978-619-232-589-3|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref> Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни [[Ефрем Сирин]].
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак [[Черномен|Чермен]], под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222-230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''"село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета"''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3, 1965|year=
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: ''Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой''. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.
| |||