Никола Габровски (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Допълних биографичната част на статията в периода 1889-1890 Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
м описвам годините около бузлуджанския конгрес |
||
Ред 14:
== Биография ==
Роден е на 6 септември 1864 година в [[Велико Търново|Търново]]. Учи първоначално в [[семинария]] към Петропавловския манастир край [[Лясковец]], после – в Александровската гимназия в град [[Николаев (град)|Николаев]], а през 1884 година заминава да следва право в [[Женева]]. През 1887 година става съдия в Софийския окръжен съд, а по-късно започва работа в Софийската мъжка гимназия. В началото на 1889 създава в София дружеството „Нов живот“. Дружеството има просветителен характер като целта му е „да развива умствения интерес в обществото“.<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26}}</ref> През май същата година дружеството открива първото в България вечерно и неделно училище за работници. През лятото на 1889 Габровски посещава учредителния конгрес на Втория социалистически интернационал, където се среща с лидерите на европейското социалдемократическо движение - Г. Плеханов, Ж. Гед, П. Лафарг, А. Бебел и В. Либхнехт. Дебатите по време на конгреса оказват силно влияние върху възгледите на Габровски и имат важно значение за възприемането на марксизма.<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=35}}</ref> След завръщането си от Париж Габровски се премества в Сливен, където работи в местната педагогическа гимназия. През 1890 Никола Габровски заедно с Тодор Постомпиров създават просветителското дружество "Съзнание<nowiki>''</nowiki>, в което има публична библиотека, провеждат се литературни и научно-популярни лекции, създава се вечерно и неделно училище. През учебната 1890-81 Габровски се мести в Пловдивската мъжка гимназия, което е една от най-престижните и добре уредените и престижни училища в България в края на XIX век. Заради публично изказване на своите социалистически идеи Габровски скоро е уволнен от училището, което води до избухването на ученически бунт на 11 февруари 1891. След това Габровски решава да се върне в родния си град Търново, където започва работа като адвокат. По време на цялата си адвокатска практика в Търново Габровски не маха табелата на която пише "На бедни пари не взимам<nowiki>''</nowiki>.
''" Главната ми цел беше: 1. Да развия, да разясня на приятелите социалдемократическата програма във връзка с теорията на научния социализъм; 2. Да се организират дружинките и касите според приетия организационен план; 3.Че е необходимо да проникнем между работниците и занаятчиите, за да организираме работнически дружества, от съединението на които да се образува бъдещата българска работническа партия."''<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечественяи фронт|location=София|pages=56}}</ref>
По-късно влиза в редиците на [[Българска работническа социалдемократическа партия]], а след нейното разцепление отива при тесните социалисти. От 1892 до 1894 година е редактор на вестник „Работник“. Участва и в издаването на „Българска социалдемократическа библиотека“. През 1894 година става депутат в 8-ото обикновено народно събрание заедно с [[Янко Сакъзов]].
През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Търновското дружество.<ref>{{Елдъров|83}}</ref><ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259</ref>
|