Никола Габровски (политик): Разлика между версии

Роден е на 6 септември 1864 година в [[Велико Търново|Търново]]. Учи първоначално в [[семинария]] към Петропавловския манастир край [[Лясковец]], после – в Александровската гимназия в град [[Николаев (град)|Николаев]], а през 1884 година заминава да следва право в [[Женева]]. През 1887 година става съдия в Софийския окръжен съд, а по-късно започва работа в Софийската мъжка гимназия. В началото на 1889 създава в София дружеството „Нов живот“. Дружеството има просветителен характер като целта му е „да развива умствения интерес в обществото“.<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26}}</ref> През май същата година дружеството открива първото в България вечерно и неделно училище за работници. През лятото на 1889 Габровски посещава учредителния конгрес на Втория социалистически интернационал, където се среща с лидерите на европейското социалдемократическо движение - Г. Плеханов, Ж. Гед, П. Лафарг, А. Бебел и В. Либхнехт. Дебатите по време на конгреса оказват силно влияние върху възгледите на Габровски и имат важно значение за възприемането на марксизма.<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=35}}</ref> След завръщането си от Париж Габровски се премества в Сливен, където работи в местната педагогическа гимназия. През 1890 Никола Габровски заедно с Тодор Постомпиров създават просветителското дружество "Съзнание<nowiki>''</nowiki>, в което има публична библиотека, провеждат се литературни и научно-популярни лекции, създава се вечерно и неделно училище. През учебната 1890-81 Габровски се мести в Пловдивската мъжка гимназия, което е една от най-престижните и добре уредените и престижни училища в България в края на XIX век. Заради публично изказване на своите социалистически идеи Габровски скоро е уволнен от училището, което води до избухването на ученически бунт на 11 февруари 1891. След това Габровски решава да се върне в родния си град Търново, където започва работа като адвокат. По време на цялата си адвокатска практика в Търново Габровски не маха табелата на която пише "На бедни пари не взимам<nowiki>''</nowiki>.

БлизъкСлед съратникокончателното си установяване в Търново Габровски все повече възприема идеята за учредяване на българска социалистическа партия. Влияние за това решение оказва факта, че един от другите ключови интелектуалци социалисти - [[Димитър Благоев]], - също работи като учител в града през тази година. Между 21 и 23 април 1891 Габровски участвасъбира представители на социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък във вилата си в образуванетопокрайнините на БСДПграда, презкъдето 1891обсъждат годинапрограмата на бъдещата социалдемократическа партия. На 20 юли 1891 социалистите от цялата страна се събират в местността Бузлуджа, край Търново, където учредяват първата българска социалистическа партия (БСДП) <ref>{{Citation |title=Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 |accessdate=2010-11-21 |archivedate=2012-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 }}</ref> По-късно влиза в редиците на [[Българска работническа социалдемократическа партия]], а след нейното разцепление отива при тесните социалисти. ОтСлед 1892конгреса доГабровски 1894продължава годинаусилията е редактор на вестник „Работник“. Участва иси в издаванетоизграждането на „Българскапартийната социалдемократическаорганизация библиотека“.като Презпосещава 1894Казанлък, годинаСливен, ставаГаброво, депутатДряново ви 8-отомножество обик­но­ве­носела на­род­нов съб­ра­ниерегиона: заедно с [[Янко Сакъзов]].