Никола Габровски (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м описвам годините около бузлуджанския конгрес |
м Добавих информация за периода 1893-94 Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
||
Ред 14:
== Биография ==
Роден е на 6 септември 1864 година в [[Велико Търново|Търново]]. Учи първоначално в [[семинария]] към Петропавловския манастир край [[Лясковец]], после – в Александровската гимназия в град [[Николаев (град)|Николаев]], а през 1884 година заминава да следва право в [[Женева]]. През 1887 година става съдия в Софийския окръжен съд, а по-късно започва работа в Софийската мъжка гимназия. В началото на 1889 създава в София дружеството „Нов живот“. Дружеството има просветителен характер като целта му е „да развива умствения интерес в обществото“.<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26}}</ref> През май същата година дружеството открива първото в България вечерно и неделно училище за работници. През лятото на 1889 Габровски посещава учредителния конгрес на [[Втори интернационал|Втория социалистически интернационал]], където се среща с лидерите на европейското социалдемократическо движение - [[Георгий Плеханов|Г. Плеханов]], Ж. Гед, П. Лафарг, А. Бебел и В. Либхнехт. Дебатите по време на конгреса оказват силно влияние върху възгледите на Габровски и имат важно значение за възприемането на марксизма.<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=35}}</ref> След завръщането си от Париж Габровски се премества в Сливен, където работи в местната педагогическа гимназия. През 1890 Никола Габровски заедно с Тодор Постомпиров създават просветителското дружество "Съзнание<nowiki>''</nowiki>, в което има публична библиотека, провеждат се литературни и научно-популярни лекции, създава се вечерно и неделно училище.
През учебната 1890-81 Габровски се мести в Пловдивската мъжка гимназия, ''"Ако някой ученик мисли свободно, той бива наказван с мъмрене, с намаление на поведението, с изключване из училището. Само тези, които безпрекословно слушат учителите, се оставят на рахат. А пък тия, които изказват думите и действията на по-развитите и по-свободомислещите, т.е. шпионите, биват наградявани с учителски ласки и стипендии. По този начин у нас развиват посредством награди шпионско, низост, подлост...Най-новата наука проповядвана от махнатите учители, другарските им обноски с нас, горещата им обич към беззащитните ученици, унищожава вечената омраза между учители и ученици. На другите учители можем да гледаме само с омраза и отвращение, защото ни презират, ний сме им товар. Те мислят, че ний съществуваме за тях, а не те за нас. Нас всякога ни държат в бодливи ръкавици, над нас винаги е остът меч. Ний нямаме свободна воля. Мъчат ни, притискат ни, за нас няма свободна мисъл, ние сме говеда."''<ref>{{Цитат книга|last=Панайотов|first=Филип|title=Чучулигите: документален разказ за първите български социалисти|year=1981|publisher=Народна младеж|location=София|pages=113-114}}</ref>
След това Габровски решава да се върне в родния си град Търново, където започва работа като адвокат като осигурява работа като писар на изгонения от Пловдивската гимназия Г.Бакалов. По време на цялата си адвокатска практика в Търново Габровски не маха табелата на която пише "На бедни пари не взимам<nowiki>''</nowiki>. След окончателното си установяване в Търново Габровски все повече възприема идеята за учредяване на българска социалистическа партия. Влияние за това решение оказва факта, че един от другите ключови интелектуалци социалисти - [[Димитър Благоев]] - също работи като учител в града през тази година. Между 21 и 23 април 1891 Габровски събира представители на социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък във вилата си в покрайнините на града, където обсъждат програмата на бъдещата социалдемократическа партия. На 20 юли 1891 социалистите от цялата страна се събират в местността Бузлуджа, край Търново, където учредяват първата българска социалистическа партия (БСДП) <ref>{{Citation |title=Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 |accessdate=2010-11-21 |archivedate=2012-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 }}</ref>. След конгреса Габровски продължава усилията си в изграждането на партийната организация като посещава Казанлък, Сливен, Габрово, Дряново и множество села в региона: ▼
''" Главната ми цел беше: 1. Да развия, да разясня на приятелите социалдемократическата програма във връзка с теорията на научния социализъм; 2. Да се организират дружинките и касите според приетия организационен план; 3.Че е необходимо да проникнем между работниците и занаятчиите, за да организираме работнически дружества, от съединението на които да се образува бъдещата българска работническа партия."''<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечественяи фронт|location=София|pages=56}}</ref>
На 1 ноември 1892 БСДП започва да издава първия си политически вестник "Работник<nowiki>''</nowiki> в който открито се пропагандират социалистически идеи. Вестникът се издава в Търново и Н. Габровски е негов редактор. Габровски е избран за български делегат на втория конгрес на Интернационала в Цюрих на 6-12 август 1893. На конгреса той взима активно участие в комисията по аграрните въпроси и чете доклад за политическото и икономическо положение в България, която е слабо позната за представителите на другите европейски страни в края на XIX век. След завръщането си Габровски продължава активната си политическа борба в Търново, където се кандидатира за депутат и общински съветник. В началото на 1894 срещу него са повдигнати обвинения, заради критична статия към монархически институт и правителството на Народнолибералната партия, като в крайна сметка е осъден на една година затвор. Правителството се чувства особено уязвено от публично изказаните републикански възгледи на Габровски, които схваща не като принципна критика, произлизаща от социалистическата идеология, а като опит да се дискредитира все още неутвърдилия се княз Фердинанд:
''" Времената се изменят. Монархическите начала са отхвърлени от науката и от живота. Историята на човечеството е история на постоянната борба за освобождението на подчинените от властта на природата и обществото - от тиранията на поповете, царете, князете и господарите, с една реч, от всички видове робство. Народите се стремят към самоуправлението. Те не искат да работят, да се мъчат, за да поддържат храненици в обществото. Те не искат да страдат за хубостта и кефа на каквито и да било то короновани или некороновани готованци. Нас, социалистите, никак не ни занимават династическите въпроси...Ние сме републиканци по убеждение. За нас династическите въпроси изчезват пред великия въпрос на сиромасите - освобождението на труда, хляба, образовани, свобода и добър живот за всички хора. Ние сме дълбоко убедени, че икономическото и политическо развитие на съвременното общество води към социална република, в която няма нито цар, нито господар, а само свободни, равноправни и сити граждани, които работят за цялото общество..."''<ref>Н. Габровски, Родило ни се царче, в. Работик, бр. 13, 22 ян.1894 - В: Н. Габровски, Избрани произведения, Университетско издателство "Св. Климент Охридски<nowiki>''</nowiki> , с.212</ref>
▲След окончателното си установяване в Търново Габровски все повече възприема идеята за учредяване на българска социалистическа партия. Влияние за това решение оказва факта, че един от другите ключови интелектуалци социалисти - [[Димитър Благоев]] - също работи като учител в града през тази година. Между 21 и 23 април 1891 Габровски събира представители на социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък във вилата си в покрайнините на града, където обсъждат програмата на бъдещата социалдемократическа партия. На 20 юли 1891 социалистите от цялата страна се събират в местността Бузлуджа, край Търново, където учредяват първата българска социалистическа партия (БСДП) <ref>{{Citation |title=Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 |accessdate=2010-11-21 |archivedate=2012-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 }}</ref>. След конгреса Габровски продължава усилията си в изграждането на партийната организация като посещава Казанлък, Сливен, Габрово, Дряново и множество села в региона:
▲''" Главната ми цел беше: 1. Да развия, да разясня на приятелите социалдемократическата програма във връзка с теорията на научния социализъм; 2. Да се организират дружинките и касите според приетия организационен план; 3.Че е необходимо да проникнем между работниците и занаятчиите, за да организираме работнически дружества, от съединението на които да се образува бъдещата българска работническа партия."''<ref>{{Цитат книга|last=Гинев|first=Филип|title=Никола Габровски|year=1982|publisher=Издателство на Отечественяи фронт|location=София|pages=56}}</ref>
По-късно влиза в редиците на [[Българска работническа социалдемократическа партия]], а след нейното разцепление отива при тесните социалисти. От 1892 до 1894 година е редактор на вестник „Работник“. Участва и в издаването на „Българска социалдемократическа библиотека“. През 1894 година става депутат в 8-ото обикновено народно събрание заедно с [[Янко Сакъзов]].
| |||