Михаил VII Дука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; форматиране: 5x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor)
мРедакция без резюме
Ред 51:
Като резултат от данъчната политика на Никифорица, през 1074 – 1076 г. започва [[Бунт на Нестор]] в дунавската погранична област тема [[Паристрион]]. През 1077 г. в [[Тракия (тема)]] избухва нов военен метеж, този път начело с генерал [[Никифор Вриений]], който се провъзгласил за император в [[Адрианопол]], а негови войски начело с брат му Йоан достигат до [[Стени на Константинопол|стените на Константинопол]]. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник – [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], който се ползва с подкрепата на селджукския султан. На Вотаниат симпатизира значителна част населението в столицата, духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество и големите данъци.
[[Файл:Khakhuli icon. Doukas.jpg|мини|Михаил VII и съпругата му [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. Изображение върху грузински [[триптих]] от 11 в.]]
През март 1078 г. Вотаниат се насочва към [[Никея]], а на 25 март в Константинопол подръжницитеподдръжниците му правят метеж. На 31 март 1078 г. метежниците завземат императорския дворец и пленяват Михаил VII. Той е принуден да се отрече от престола и да се подстриже за [[монах]], след което е изпратен в Студитския манастир. На престола застава Никифор Вотаниат, който се жени за съпругата на Михаил VII, [[Мария Аланска]], и провъзгласява сина му [[Константин Дука Багренородни]] за свой съимператор. Малко по-късно Михаил Дука е ръкоположен за [[Ефес]]ки [[митрополит]], на който пост остава до края на живота си (ок. 1090 г.).
 
== Семейство ==