Иларион Карадзоглу: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Иларион Карадзоглу е роден в края на XVIII век в македонския град [[Кавала]], тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на [[Гръцка гражданска война (1824 - 1825)|Гражданската война]], по заповед на правителството на [[Георгиос Кундуриотис]] се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от [[Ибрахим паша]]. На Хидра Карадзоглу е помощник на [[Атанасиос Каратасос]] и се запознава с [[Василиос Атанасиу]] и [[Йоанис Макриянис]], с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.</ref>
 
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време става местен вожд на Атон и в [[Мадемохория]]та.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.</ref><ref name="Vakalopoulos 26">{{Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. |26.}}</ref>
 
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.</ref>