Епидемиология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
||
Ред 1:
'''Епидемиологията'''<ref>Кузмов К. и сътр., „Епидемиология“, София, 1988</ref>, срещано и като '''епидемология'''<ref>Е. Каменов, „Епидемология“, изд. „Наука и изкуство“, 1956</ref><ref>Шемуел Данон, „Екология и епидемология“, изд. Нов български университет, 2002</ref>, е [[наука]], самостоятелен клон на медицинската наука. Изучава причините за възникването и разпространението на [[болести]]те в човешките общества и прилага получените знания за ограничаване, ограничаване на разпространението и постъпателно ликвидиране на тези болести, тоест в областта на [[
Епидемологията изучава причините за заболяванията и ефекти върху [[здраве]]то на индивида, включително след оздравяването, основните характерни модели за тяхното разпростране, както и типовете рискови фактори и степента на образование по отношение на тях, тоест състоянието на образователното ниво, които могат да бъдат определящи за определени групи или [[популация|популации]].
Освен че епидемиологията е от съществено значение за общественото здраве, тя идентифицира различните типове заболявания и съответно рисковете от определен тип заболявания, като има за цел на първо място [[превантивно здравеопазване|превантивното здравеопазване]] и след това лечението или ограничаването на тези заболявания (например чрез карантини).
Епидемологичните методи на проучване изучават заболяванията в тяхната симптоматика, степен на заразност, степен на опасност, както и други, като регистрират такива заболявания и водят статистика, както и подпомагат доказателствената медицина, ако някое от тези изисква това, като епидемиолозите технолози, които могат да бъдат и фармацевти изучават научните данни, дизайна или желаният дизайн на фармацевтичния препарат (ваксина), който трябва да бъде приложен, както и статистическия анализ на популационни данни за ваксинации, като интерпретират и разпределят резултатите.
; Епидемологията като наука
Епидемиологията е свързана и ползва методология от [[биология]]та, [[статистиката]], [[социални науки]] – като [[антропология]], [[културология]] и т.н.<ref>{{икона|en}} James A. Trostle, ''Epidemiology and Culture'', Cambridge University Press, New York, 2005</ref>, и [[инженерни науки]] и фармацевтичните инженерни науки.
; Епидемологията в практиката
Основни аспекти на епидемиологията включват: епидемолозите изучават и следят епидемологичните равнища, [[етиология]]та, наблюдават разпространението на нови, непознати или смятани за изчезнали заболявания, или дори такива, които са нехарактерни за ареала (а при поява на много сериозна епидемия, например [[чума]], разследват появите на възможни [[епидемиологично огнище|епидемиологични огнища]]), като прилагат епидемологични мерки, изучават и сравняват различните типове възможни лечения, а също и лечебни ефекти (които могат да имат някои лекарства), както и цената на тези лечения, която включва брой на включените в това лечение лекари специалисти, количеството и вида на лекарствата или фармацевтични препарати, които трябва да бъдат приложени, както и приложението на нови фармацевтични препарати като част от клинични изследвания.
; Значение на превенцията
Превенцията на появата на заболявания и тяхното ограничаване, ограничаването на тяхното разпространение е от основно значение за медицината и общесвтеното здраве.
Специфики на превенцията. Превенцията може да бъде от национален тип или от международен тип.
Ако някой тип национална превенция е одобрена в чужбина, тя може да бъде прилагана и другаде, също така при международните превенции трябва да се отчита тяхният произход, тоест произхода на страната, която ги предоставя, или организацията, като СЗО, която дава тези препоръки, ако това е СЗО те са общовалидни, но сравнителната прилика на препоръки от СЗО и тези от някоя конкретна здравна система не означава, че те са еквивалентни, тоест отново трябва да се отчитат спецификите на страната, заедно с нивото на нейното здравеопазване (съответно ако е добро, много добро, отлично, и т.н., а също така и цената на приложение, културните прилики, които позволяват или не приложимостта на тези мерки, също така специфичната за тази страна епидемология, тоест за страни с добра икономика, които могат да предложат добри превенции за някои заболявания, трябва да се отчита, че може да има налице други, за които да няма такива превенции (като например въздушно-капково предавани вируси за Китай, които иначе имат добри традиции в медицината, но нямат култура за взаимно предпазване, което се компенсира NB! ''само с носене на маска'', което е по-скоро японска епидемологична мярка, културата на китай е тип култура на заедността и груповата подкрепа, което означава, че там няма особен индивидуализъм и тези грипни вируси се предават лесно, ако не се приложат японските епидемологични мерки)
; Странични наблюдатели в медицината
Както се вижда от произхода на думите: [[скрининг]], [[биомониторинг]], които са от английски произход, става дума за медицинска практика на наблюдаване, практикувана в англоезичните страни като Англия, САЩ и други, или пък този термин може да се използва, за онези специалисти, ''които са оторизирани'', заради познанията си, поста си, да провеждат такъв за организации като [[СЗО]], тоест по един или друг начин това се извършва от международните организации.
== Източници ==
| |||