Хрисант Пловдивски: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Светогорски монаси, ползвайки HotCat)
Редакция без резюме
 
През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Kiminas 122">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 122 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 22 септември 2014}}</ref>
 
На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.<ref name="детрез"/> Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“,<ref> {{Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 1|63. }}</ref> – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия [[Салчо Чомаков]], [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[Павел Хадживълков Куртович Чалъков|Павел Куртович]] завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.<ref name="детрез">{{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6 | pages = 234 – 235}}</ref>
 
Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>