Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{други значения|комедийния жанр|историческата област|Персия|провинцията в Иран|Фарс (остан)}}
 
[[Файл:Theatre Farce (Petrov-Vodkin).jpg|мини|300п|''Театър. Фарс.'' на [[Кузма Петров-Водкин]], 1870-те]]
'''Фарсът''' е лека [[комедия]],<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%84%D0%B0%D1%80%D1%81/ ibl.bas.bg]</ref> изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения. Във фарса често се включва [[игра на думи]], сексуални намеци, преднамерена абсурдност и безсмисленост, бързо темпо и забързване с развитието на действието. Основното предназначение на фарса не е съзнателната политическа сатира, а непринуденото и безгрижно представяне на градския бит с всички негови скандални случки, непристойност, грубост и веселост. Във френския фарс често се засяга темата скандали между съпрузите.
 
Заражда се през средните векове в [[Западна Европа]] (най-вече в средновековна [[Франция]]), но има корени в гръко-римския античен театър. Може да се открият негови следи у [[Аристофан]] и [[Плавт]], и специфично [[ателана]]. За пръв път думата е употребена през 10. век. Представленията са се играли на пазари и в странноприемници от [[хистерионихистриони]].
 
Терминът фарс произлиза от френската дума за „пълнеж“, защото е свързан с импровизациите, използвани от актьорите към средновековните религиозни драми. По-късните форми на тези драматични форми са изпълнявани като комични интерлюдии през 15. и 16. век<ref>{{cite book |title=The Oxford Companion to English Literature |editor1-first=Dinah |editor1-last=Birch |edition=7th |publisher=OUP Oxford |year=2009 |isbn=978-0191030840 |page=1043 |url=https://books.google.com/books?id=qJoyAwAAQBAJ&pg=PT1043 }}</ref>. Най-старият запазен до днес фарс вероятно е ''Le Garçon et l'aveugle'' (''Момчето и слепецът''), датиран след 1266 г., макар да се смята, че най-старите фарсове, които могат да бъдат точно датирани, са от времето между 1450 и 1550 г. Най-известният фарс е ''La Farce de maître Pathelin'' (''Фарсът на учителя Патлен'') от около 1460 г.<ref>{{cite book |title=A New History of French Literature |editor1-first=Denis | editor1-last=Hollier |editor2-first=R. Howard |editor2-last=Bloch |publisher=Harvard University Press |year=1994 |isbn=0674615662 |page=126 |url=https://books.google.com/books?id=nGQOodBVG9YC&pg=PA126 }}</ref>
В съвременния език фарс се нарича също профанацията и имитацията на дадено действие или процес, например съдебен процес.
 
В съвременния разговорен език фарс се нарича също профанацията и имитацията на дадено действие или процес, например съдебен процес.
 
== Бележки ==