Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. – в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак [[Черномен|Чермен]], под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." – В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222 – 230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV – XVIII век." – В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''„село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета“''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." – В: сп. Археология, книга 3, 1965|year=}}</ref> По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем – с 4 ханета мюсюлмани.<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития – от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава „гръцко село“ (но може да означава и „християнско село“),<ref>{{Цитат книга|last=Миков|first=В|title=Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места|year=1934, с. 100|location=София}}</ref> влиза в пределите на освободена [[България]] – първоначално в [[Източна Румелия]], Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на [[Христо Милев]] – управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за [[Първа българска държава|Първото българско царство]] и за [[Втора българска държава|Търновското царство]] по време на Асеневци (1185 – 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title=Цит. съч., с. 42}}</ref>
|