Ефрем: Разлика между версии

10 bytes added ,  преди 2 месеца
Редакция без резюме
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. – в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак [[Черномен|Чермен]], под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." – В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222 – 230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV – XVIII век." – В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''„село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета“''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." – В: сп. Археология, книга 3, 1965|year=}}</ref> По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем – с 4 ханета мюсюлмани.<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития – от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.
 
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османскатаосмански документациядокументи, е следната: ''Ефрем – Ефрем виран – Рум Ефрем – Урум Ефрем – Урумкьой''. Първоначално площтаместоположението на селото е идентичнаидентично със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере („Гръцка река“). През периода 1662 – 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.
 
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава „гръцко село“ (но може да означава и „християнско село“),<ref>{{Цитат книга|last=Миков|first=В|title=Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места|year=1934, с. 100|location=София}}</ref> влиза в пределите на освободена [[България]] – първоначално в [[Източна Румелия]], Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на [[Христо Милев]] – управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за [[Първа българска държава|Първото българско царство]] и за [[Втора българска държава|Търновското царство]] по време на Асеневци (1185 – 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title=Цит. съч., с. 42}}</ref>
23

редакции