Ефрем: Разлика между версии

В непосредствена близост до село Ефрем се намира огромният култов комплекс „[[Глухите камъни]]“ (на 3,5 км по права линия в североизточна посока). Археологическите разкопки в обекта, които започват през 2008 г. от екипа на доц. Георги Нехризов и, установяват ''„значителни културни напластявания от късната праистория до Средновековието“''. Най-ранният културен пласт се отнася към финалния [[Каменно-медна епоха|халколит]] (около втората четвърт на IV хилядолетие пр. Хр.). През ранната [[желязна епоха]] (XI – VI век пр. Хр.) „[[Глухите камъни]]“ се утвърждават като тракийско селище светилище – най-големият скален култов комплекс в [[Родопи]]те. Четирите големи скали са високи до 30 м и са разделени от тесни и дълбоки проломи, осеяни с над 200 ниши (долапи) – различни по форма, но преобладават трапецовидните. Археологическите проучвания регистрират в местността „[[Глухите камъни]]“ общо 28 скали и скални групи с общо 459 ниши.<ref>{{Цитат книга|last=Нехризов|first=Г|title="Десет години археологически проучвания на скалния комплекс „Глухите камъни“." – В: сб. Музейни летописи „90 години организирано музейно дело, град Хасково“|year=2017, с. 19}}</ref> Според една от хипотезите, в своята ранна история траките са изгаряли труповете на мъртвите и урните с пепелта поставяли в скални ниши, които обикновено били обърнати към [[Слънце|слънцето]]. Според древногръцкия поет [[Софокъл]] (V век пр. Хр.), [[Слънце|слънцето]] е най-голямото божество на траките. При тях е съществувал култ към [[Слънце|слънцето]] и безсмъртието на душата. Но е възможно в случая да става въпрос за почитане на [[божество]] – местен геройхерой, а нишите и долапите да са били изсичани от членовете на едно семейство или род по време на различни ритуално (календарно) важни моменти.

В село Ефрем се намира църквата „Св. Анастасий“ – една от най-старите и големи в района. Паметник на културата от 25 януари 1977 г. и художествен паметник на културата от 12 август 1980 г. Църквата е построена през 1838 г. (според други оценки – през 1858 г.), храмът представлява трикорабна базилика с полукръгла абсида. Църковните двери са със сцената „[[Благовещение]]“. Изографисана е от художник с честичисти тонове. Царските икони са на: "Св. Пр. Илия", "Три Светители" (Григорий Богослов, Йоан Златоуст и Василий Велики), "Св. Атанасий" – патронната икона, "Св. Богородица от Игитрия", "Исус Христос Вседържател", "Йоан Предтеча" и "Св. Георги". Красивите колони, разделящи корабите, са изписвани с растителни мотиви. До 1906 г. Ефремската енория е към Цариградската патриаршия, след което преминава към [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=Цит. съч., с. 149 – 152}}</ref>