Ньойски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 62:
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
Разнообразното население на [[Балканите]] става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от [[Западна Европа]]. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.<ref name="grebenarovNov2009">[http://focus-news.net/?id=f13512 „Ньойският договор от 1919 г. трябва да бъде като обица на ухото за всички български политици“, Александър Гребенаров, Агенция „Фокус“, 27 ноември 2009 г.]</ref>Също така Сърбия, Гърция и Румъния използват такива "експертни" мнения и за осъществяване на [[Българофобия|противобългарска]] [[Пропаганда|пропагандна]] кампания, при която Българската армия и [[ВМОРО]] са клеветени за "зверства" над "мирни [[сърби]], [[гърци]] и [[румънци]]", като особено успешен е воювалият в сръбската войска през войната като [[офицер]] [[Швейцария|
Представителите на [[САЩ]] се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г. Президентът [[Удроу Уилсън]] настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]] – [[Родосто]] твърдо е подкрепена от САЩ,<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/1310 „Драмите на България и Великите сили“, Тодор Коруев, в. „Дума“, брой 150, 3 юли 2010 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> но [[Франция]] и [[Великобритания]] отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.
| |||