Никола Габровски (политик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълних за 93-94
м Добавям за периода 94-98 като народен представител
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 26:
На 1 ноември 1892 БСДП започва да издава първия си политически вестник "Работник<nowiki>''</nowiki> в който открито се пропагандират социалистически идеи. Вестникът се издава в Търново и Н. Габровски е негов редактор до 1894. Габровски е избран за български делегат на втория конгрес на Интернационала в Цюрих на 6-12 август 1893. На конгреса той взима активно участие в комисията по аграрните въпроси и чете доклад за политическото и икономическо положение в България, която е слабо позната за представителите на другите европейски страни в края на XIX век. След завръщането си Габровски продължава активната си политическа борба в Търново, където се кандидатира за депутат и общински съветник. В началото на 1894 срещу него са повдигнати обвинения, заради критична статия към монархически институт и правителството на Народнолибералната партия, като в крайна сметка е осъден на една година затвор. Правителството се чувства особено уязвено от публично изказаните републикански възгледи на Габровски, които схваща не като принципна критика, произлизаща от социалистическата идеология, а като опит да се дискредитира все още неутвърдилия се княз Фердинанд:
 
''" Времената се изменят. Монархическите начала са отхвърлени от науката и от живота. Историята на човечеството е история на постоянната борба за освобождението на подчинените от властта на природата и обществото - от тиранията на поповете, царете, князете и господарите, с една реч, от всички видове робство. Народите се стремят към самоуправлението. Те не искат да работят, да се мъчат, за да поддържат храненици в обществото. Те не искат да страдат за хубостта и кефа на каквито и да било то короновани или некороновани готованци. Нас, социалистите, никак не ни занимават династическите въпроси...Ние сме републиканци по убеждение. За нас династическите въпроси изчезват пред великия въпрос на сиромасите - освобождението на труда, хляба, образовани, свобода и добър живот за всички хора. Ние сме дълбоко убедени, че икономическото и политическо развитие на съвременното общество води към социална република, в която няма нито цар, нито господар, а само свободни, равноправни и сити граждани, които работят за цялото общество..."''<ref>Н. Габровски, Родило ни се царче, в. Работик, бр. 13, 22 ян.1894 - В: Н. Габровски, Избрани произведения, Университетско издателство "Св. Климент Охридски<nowiki>''</nowiki> , с.212</ref>
 
След падането на правителството на Народнолибералната партия, начело със С.Стамболов, политическите затворници са освободени. Никола Габровски получава възможност да излезе от затвора и да се кандидатира за народен представител в Павликенския избирателен район, където заедно издателя на "Селски вестник<nowiki>''</nowiki> Гено Недялков.<ref>{{Цитат книга|last=Палангурски|first=Милко|title=По българските парламентарни избори (1894-1913)|year=2011|publisher=УИ "Св.св. Кирил и Методи"|location=Велико Търново|pages=54-56}}</ref> Габровски започва да издава вестници в търновския район, насочени към "трудовия народ<nowiki>''</nowiki> - работници, занаятчии и селяни- които едновременно се опитва да приобщи към каузата на социализма, но и да ги привлече като гласоподаватели. Такива са вестниците "Народен глас" (1894) и "Освобождение" (1895-1898). Дейността на Габровски като народен представител го превръща в една от най-популярните фигури на ранния български социализъм; неговите речи се издават като отделна книжка, която се разпространява в партийните структури. На изборите за Народно събрание от 1896 Габровски отново е избран за депутат от Павликени. Габровски е един от първите депутати в страната, който въвежда практиката да се отчита пред избирателите си за заеманите позиции в Народното събрание още по време на мандата си: "''Поканват се избирателите от Павликенска околия да присъстват на публичното събрание, което ще се яви в неделя, (Връбница), в село Бяла Черква, гдето, като народен представител ще имам честта да дам отчет на моите избиратели за деятелността на втората сесия на 8-то Обикновено Народно Събрание“''<ref>{{Цитат книга|title=в. Освобождение, брой 32, 13 март, 1896}}</ref>