Разлика между версии на „Беброво“

попълване на данни
(попълване на данни)
Беброво е старо българско селище, основано преди завладяването на България от османските турци. В землището му има останки от старо кале и пимски път. Според прадание основите на селището били положени от прокудени от векове. Има следи от два манстира – „ Св. Четирдесет мъченици” и „Св. Никола”, за които се предполага, че са от времето на царуването на Иван Асен II. През 1995 година на мястото където е бил манастира „Св. Никола” е възстановен паметният знак.
В годините на турско робство от 1860 г. до Освобождението Беброво е административен център на каза (околия), по-късно нахия (подоколия), обхващаща източната част на Еленския край, тъй наречения Тузлук.
 
Предполага се, че името му произлиза от животното [[бобър]] ( на старобългарски бебър), което някога се въдело по тези места. Това твърдение се поддържа от К. Иречек. Стефан С. Бобчев лансира версията, че в горите около мястото на днешното село се развъждали птички наричани бобри. Има и мнение, че в началото селото се наричало Дъбравата, а с течение на времето придобило днешното си име.
 
През епохата на Възраждането Беброво е било голямо село, населено с будно и свободолюбиво българско население, с добре развити занаяти и търговска дейност. Често то било наричано градец. Отличавало се с хубави двуетажни добре уредени къщи, които с възхищение описва при посещението си Феликс Каниц (1872). За Беброво ласкаво се изказват и пътешествениците Феликс льо Божур (1817) и Ами Буе (1854).
 
„Повечето къщи на Беброво са двуетажни, украсени са с хубави балкони. Таваните им, прозорците, капаци, иконостаси и долапи са инкрустирани с разноцветно дърво и изненадват с богатството и изящността на линиите”- пише Ф. Каниц. Той е нарисувал гостната стая в хана, където бил отседнал.
 
Седалището е опожарявано и разорявано по време на кърджалийските набези в края на XVIII и началото на XIX век и през Руско-турската Освободителна война (7 август 1877 г.), при което хубавите къщи били унищожени. Бебровчани слагат началото на съседното село [[Константин]] през 1878 г.
 
Основния поминък на населението е било скотовъдството и земеделието. Предприемчивите бебровчани ходели на далечни краища като градинари на гурбет. Те се занимавали и с занаяти и търговия. Известно е, че бебровчанките Ружа и Стойка ходили по искане на турския везир чак в [[Цариград]] да учат стамбулските гъркини да тъкат аби за аскера. Развити били сапунжийството, кундуржийството, дюлгерството и др. [[Захари Стоянов]] в своите записки посочва завидния търговски нюх на бебровските търговци на суджук и пастърма, сапун и оцет обикалящи по всички краища на Турската империя. В Беброво след Освобождението се поддържала традицията да няма къща без дюкян.
 
Бебровчани участват във Велчовата завера (1835), в подготовката на въстанието на капитан дядо Никола (1856), в четите на Хаджи Димитър и Сте¬фан Караджа (1868) и на Стоил войвода (1876), в подготовката на Априлското въстание и др. Тук Васил Левски устройва събрание (1871). В Българското опъл¬чение участват 13 души от селото.
<!-- == Религии == -->
 
<!-- == Религии == -->
Църквата „Св. Великомученик Георги” е построена на мястото на предишна стара църква през 1835 година. През Освободителната война тя била рарушена. Възстановена е през 1879 г. и е осветена от епископ Климент.
 
<!-- == Обществени институции == -->
Беброво има стародавни традиции в просветното дело. Счита се, че килийно училище тук имало при черквата още в 1590 г. През 1851 г. е построена сграда на килийното училище. Създадено било и отделно девическо училище. От 1902 г. съществуват вечерно и неделно училище, а в 1903 г. е открита прогимназия. Създадени били и две професионални училища – девическо стопанско (1903) и държавно допълнително земеделско (1925).
 
Местното читалище „Искренна любов”, наречено по-късно „Надежда”, е създадено през 1870 г. Читалищната сграда е открита на 7 януари 1939 г. Читалището развива активна културно-просветна дейност.
 
От 1935 до 1939 г. тук се издава от местния интелектуалец Петър Марков вестник „Бебровски глас”, застъпващ радикални и прогресивни позиции.
 
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
== Личности ==
Лекарят и политик [[Димитър Моллов]] (1846-1914) произхожда от Беброво. Той учи в селото през 1850-те, а през 1891-1894 е интерниран там. В Беброво е роден икономистът и политик [[Янаки Моллов]] (1882-1948).
 
Евстати Хилендарски (Димчо хаджи Попдимитров Моллов) - възрожденски учител, архимандрит, дарител на селото.
 
Никола Савов Бакърджиев - генерал майор. Проявил се като отличен | артилерист в Сръбско-българската война (1885).
 
Станчо Димитров Димитриев - военен деец, капитан I ранг, един от строителите на Българския Черноморски флот, командир на крайцера "Надежда", началник на Българския военноморски флот.
 
<!-- == Литература == -->
 
== Външни препратки ==
* [http://www.elena.bg/ Сайт на община Елена]
 
{{Мъниче селища в България}}
267

редакции