Уикипедия

Вера Ацева: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|политик}}
| име-оригинал = Вера Ацева
| категория = политик
| портрет = Vera Aceva.jpg
| описание = партизанка
| роден-място = [[Ореовец (община Прилеп)|Ореовец]], [[Кралство на сърби, хървати и словенци]]
| починал-място = [[Скопие]], [[Северна Македония|Република Македония]]
}}
[[Файл:Ovlasuvanje za Vera Aceva.pdf|дясно|мини|250п|Оторизиране на Вера Ацева от Президиума на АСНОМ с подписите на [[Методи Андонов Ченто]] и [[Любчо Арсов]], 8 октомври 1944 г.]]
'''Вера Дончева Ацева – ДостаАцева–Доста''' ({{lang|mk|Вера Ацева – ДостаАцева–Доста}}) е [[Югославски партизани|югославска комунистическа партизанка]] и народен герой на Югославия.<ref>{{МКЕ|105}}</ref>
 
== Биография ==
Вера Ацева е родена на 24 ноември 1919 година в село [[Ореовец (община Прилеп)|Ореовец]] край [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Братова внучка е на войводата от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Мирче Ацев (революционер)|Мирче Ацев]], а нейниянейният брат [[Мирче Ацев (партизанин)|Мирче Ацев]] е също югославски партизанин. Вера Ацева става член на [[югославскиЮгославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] през 1940 година и след разгрома на [[Кралска Югославия]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва във въоръжената съпротива във [[Вардарска Македония]]. Участва в нападението срещу българското полицейско управление в Прилеп на 11 октомври 1941 година с [[Прилепски партизански отряд „Гоце Делчев“|Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“]], след което минава в нелегалност.<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944]</ref> Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на [[Първа македонско-косовска бригада]], създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] и участва на първото заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|Антифашисткото събрание за народно освобождение на партизаниМакедония]]н.
 
След завземането на властта от комунистите, участва в терора срещу инакомислещите;. личноЛично обесва Миро Симоновски, кмет на село [[Десово]].<ref>{{Цитат книга|last=Алтънков|first=Никола Г|title=История на БКП 1919 – 1989|year=2018|publisher=Факел|location=София|isbn=978-954-411-254-7|pages=773}}</ref> Според [[Пецо Трайков]] Ацева „е пропита с нескривана омраза към всичко българско“.<ref>[https://www.strumski.com/books/p_trajkov_nacionalizma_na_skopskite_rukovoditeli.pdf Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.29]</ref>. След формирането на [[Социалистическа Република Македония|Социалистическа република Македония]], Вера Ацева влиза в управлението на държавата. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на [[Скопие]]. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с [[Лазар Колишевски]], тогава секретар на Съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с [[Видое Смилевски]] – Бато взимат неправомерни решения извън [[Изпълнителен съвет на Социалистическа република Македония|Изпълнителния съвет на СРМ]]. На заседание от 18 октомври 1960 година [[Александър Ранкович]] подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. Премества се да работи в [[Белград]]. Умира на 10 ноември 2006 година в [[Скопие]].<ref>Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.</ref> През периода [[май]] - [[октомври]] [[1989]] година чрез [[полемика]]таполемиката си със [[Лазарс Колишевски]] на страниците на "„[[Нова Македония]]"“ започва демаскирането му в [[Социалистическа република Македония|СР Македония]] като [[сърбоман]]ин, [[Диктатура|местен македонски диктатор]] и предател на „[[Македонци (нация)|"македонските" интереси]]“ в полза на [[Социалистическа република Сърбия|СР Сърбия]], и свалянето му от власт.<ref>[[Коста Църнушанов]]: "[[Македонизъм{{Македонизмът|Македонизмът]] и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", [[София]], [[1992]], стр. 455 - 457}}</ref>▼
Вера Ацева става член на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] през 1940 година и след разгрома на [[Кралска Югославия]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва във въоръжената съпротива във [[Вардарска Македония]]. Участва в нападението срещу българското полицейско управление в Прилеп на 11 октомври 1941 година с [[Прилепски партизански отряд „Гоце Делчев“|Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“]], след което минава в нелегалност<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944]</ref>. Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на [[Първа македонско-косовска бригада]], създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] и участва на първото заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]].
 
▲След завземането на властта участва в терора срещу инакомислещите; лично обесва Миро Симоновски, кмет на село [[Десово]].<ref>{{Цитат книга|last=Алтънков|first=Никола Г|title=История на БКП 1919 – 1989|year=2018|publisher=Факел|location=София|isbn=978-954-411-254-7|pages=773}}</ref> Според [[Пецо Трайков]] Ацева „е пропита с нескривана омраза към всичко българско“<ref>[https://www.strumski.com/books/p_trajkov_nacionalizma_na_skopskite_rukovoditeli.pdf Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.29]</ref>. След формирането на [[Социалистическа Република Македония|Социалистическа република Македония]] Вера Ацева влиза в управлението на държавата. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на [[Скопие]]. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с Лазар Колишевски, тогава секретар на Съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с [[Видое Смилевски]] – Бато взимат неправомерни решения извън [[Изпълнителен съвет на Социалистическа република Македония|Изпълнителния съвет на СРМ]]. На заседание от 18 октомври 1960 година [[Александър Ранкович]] подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. Премества се да работи в [[Белград]]. Умира на 10 ноември 2006 година в [[Скопие]].<ref>Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.</ref> През периода [[май]] - [[октомври]] [[1989]] година чрез [[полемика]]та си със [[Лазар Колишевски]] на страниците на "[[Нова Македония]]" започва демаскирането му в [[Социалистическа република Македония|СР Македония]] като [[сърбоман]], [[Диктатура|местен македонски диктатор]] и предател на [[Македонци (нация)|"македонските" интереси]] в полза на [[Социалистическа република Сърбия|СР Сърбия]], и свалянето му от власт.<ref>[[Коста Църнушанов]]: "[[Македонизъм|Македонизмът]] и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", [[София]], [[1992]], стр. 455 - 457</ref>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вера_Ацева“.