Помощица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
[[Картинка:Pomostitza_kmetstvo_popovo.JPG|мини|ляво|230 px|Обновеното кметство]]Старото име на селото от турско време е Ярдъм или още Ярдъм кьой. Турското име на селото означавало „помощ” и е било дадено на селото, защото от неговите жители е бил събиран натурален допълващ данък като помощ на основателя – [[спахия]] на съседното село Спахлар (дн. село Ломци). Новото си име селото получава през [[1934]] год. Първоначално старото село се намирало в местността Маслака, но е било преместено поради появилата се там [[чума]]. Старите турски гробища, напълно обезличени днес, се намирали в местността Гюзлюкджак. [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] заварва селото със 73 къщи с близо 500 жители от изцяло турскоезично население, като още в първите две десетилетия след това появилото се българско население вече доминира над останалите да живеят в селото турци.
За пръв път името на селото се появява в османотурски данъчен регистър през [[1541]] год. като село '''Ярдъм'''. През [[1573]] год. в османски данъчен регистър селото е записано под името '''Шукур Хебиб''' – негов жител, овцевъд. През август [[1877]] год. по време на Руско - турската освободителна война почти цялото село е било опожарено, а [[черкези]]те - прогонени. Първите български жители - балканджии (30 семейства), които идват и се заселват в селото на мястото на изселващото се в [[Анадола]] турско население още през пролетта на [[1879]] год. са от днешното село [[Благоево]], Разградско, макар че техните корени са от [[Дряново|Дряновския Балкан]] (колибите [[Куманите]] и [[Дурча]]). През [[1885]]-[[1886]] год. в селото се заселват и няколко семейства беломорски българи от поповското село [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]], в което вече има заселени много беломорски семейства - бежанци от [[Османска империя|Османската империя]].
Училището на селото, което отдавна не функционира, е било построено през [[1879]] год., а църковният храм е бил издигнат между [[1907]] и [[1909]] год. на мястото на изгорялата [[джамия]] в центъра на селото, доразрушена през [[1901]] год. До неговото построяване жителите на селото си устройват малък [[параклис]] „Св. [[Архангел Михаил]]”. Започналите войни за национално обединение попречват за вътрешното завършване на [[църква]]та и едва през [[1926]] год. с финансовата помощ на населението от района тя е завършена, тържествено осветена и започва да действа. Църквата носи името на параклиса.
| |||