Димитър Митрев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Препратки към пояснителни страници
Ред 26:
Митрев е роден в [[Дедеагач]], България (днес Александруполи, Гърция) в 1919 година. Произхожда от уважаван [[българи|български]] [[Род (общност)|род]] от село [[Завой (Община Охрид)|Завой]], [[Охрид]]ско – баща му [[Анастас Митрев]] е един от най-популярните за времето си български [[Българска екзархия|екзархийски]] учители. След като Дедеагач е изгубен от България през 1919 г., в началото на 20-те години родителите му се преселват в София, където той отрасва и учи. По късно става член на [[БКП]] и приема идеите на [[Коминтерн]]а за създаване на отделна македонска нация. През 1938 година Митрев участва във формирането на [[Македонски литературен кръжок|Македонския литературен кръжок]] в София заедно с [[Никола Вапцаров]], [[Коле Неделковски]], [[Георги Абаджиев (писател)|Георги Абаджиев]], [[Антон Попов (журналист)|Антон Попов]]. В началото на 1941 година заедно с Вапцаров започва издаването и редактирането на вестник „[[Литературен критик (1941)|Литературен критик]]“. Главен редактор е на вестник „[[Народен бюлетин]]“.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] възприема изцяло принципите на [[македонизъм|македонизма]], подкрепяни тогава и от българските власти, Димитър Митрев се премества да живее в [[Скопие]]. Там става първо държавен обвинител, а после - държавен защитник, като и в двете роли участва в гоненията над видните македонски българи, като над 10 от тях са екзекутирани - като д-р Петър Бърдаров и юриста Александър Хаджиздравев от [[Прилеп]]. В статия на официоза „[[Нова Македония]]“ на 2 юни 1945 година пише, че в защитната си пледоария изтъква „новата роля на защитата в помощ на съда и обвинителната власт“. Заради отрасването си в България Митрев не успява да проговори добре на сърбизираната македонска литературна норма, и на един от показните [[Българофобия|противобългарски]] съдебни процеси, в които участва, обвиняемите казват за него, че иска [[смърт]]та им на хубав [[български език]].<ref>[https://tribuna.mk/likot-na-denacionalizatorite/ Ликот на денационализаторите]</ref> Редактор е на списанието „[[Нов ден (1945 – 1950)|Нов ден]]“ и главен и отговорен редактор на списанието „[[Современост]]“. Митрев е един от първите членове на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]]. Член е на [[Дружество на писателите на Македония]] от основаването му през 1946 година. Преподава в [[Скопски университет|Скопския университет]], където създава катедрата по Южнославянска литература. Носител е на наградите „13 ноември“, „11 октомври“ и „АВНОЮ“. <ref>[https://web.archive.org/web/20100731170952/http://dpmk.org/m.htm Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония]</ref>
 
В цялото си научно творчество и в преподавателската си дейност Митрев защитава принципа на [[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]], който е в основата и на книгата му „Теория на литературата“. В периода 1974 – 1976 е ректор на Скопския университет.<ref>{{cite book |title= Повоените македонски писатели|last= Котевска|first= Милка|coauthors= Лидия Мирчевска|publisher= Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“|location= Битола|pages= 160|url= http://www.scribd.com/doc/50316811/Повоенните-македонски-писатели|accessdate= 18 април 2014 г}}</ref>