Густав Холоубек: Разлика между версии

| име = Густав Теофил Холоубек

| роден-дата = 21 април 1923 г.

| период-на-активност = 1947–20081947 – 2008

'''Густав Теофил Холоубек''' (на [[Полски език{{lang|pl|полски]] ''Gustaw Teofil Holoubek''}}), роден на 21 април 1923 1923г. в [[Краков]], починал на 6 март 2008 г. във [[Варшава]]) –е полски театрален и филмов [[актьор]], [[режисьор]] и [[Театралният директор|театрален директор]], педагог, председател на Асоциацията на полските театрални и филмови артисти, член на [[Полска академия на знанията|Полската академия на знанията]], народен представител в VII и VIII [[Парламент|Сейм]] на [[Полска народна република|Полската народна република]] (1976–19821976 – 1982), сенатор 1-ви мандат (1989–19911989 – 1991). Определян като един от най-великите актьори, театрални и филмови режисьори в историята на полската кинематография<ref> Gustaw Holoubek w serwisie Culture.pl. [посещение 2019-05-01].</ref><ref>Tomasz Mościcki. Holoubek – najwybitniejszy aktor naszych czasów. „Dziennik”„Dziennik“. Nr 50, 26 lutego 2007. [посещение 2019-05-01].</ref><ref>Marek Różycki: Gustaw Holoubek – mag, guru, autorytet – zapomniany 10 lat od śmierci. salon24.pl, 14 marca 2018. [посещение 2019-05-01].</ref>.

Играе и главната роля във „Фантазии“ на [[Юлиуш Словацки]], режисирана от него (Силезиски театър „Станислав Виспянски“ в Катовице, 1955 г.), съдия Куст в „ Корупцията в Двореца на правосъдието“ на Уго Бети, реж. Мария Верчинска (Камерна сцена на Полския театър във Варшава, 1958 г.), Гец в "Дяволът„Дяволът и Господ Бог"отБог“от [[Жан-Пол Сартр]], реж. Лудвига Рене (Драматичен театър във Варшава, 1960 г.), Цигуларят в „Кланицата“ на [[Славомир Мрожек]] (1975 г.), главната роля в „Крал Лир“ на [[Уилям Шекспир]] (1977 г., и двете представления на Йежи Яроцки в Драматичния театър във Варшава). През 1989 г. той се появява в пиесата „Малък апокалипсис“, базирана на романа на неговия приятел [[Тадеуш Конвицки]], режисиран от Кшищоф Залески (театър Атенеум във Варшава). Участва в „Задушница“ по [[Адам Мицкевич]], поставена през 1967 г. от Кажимеж Деймек в Националния театър. Свалянето на тази пиеса от сцена от властите допринася за избухването на студентски демонстрации и предизвиква [[Полският март 1968|Полския март 1968]]<ref>Anna Barańska: Gustaw Holoubek – ikona studenckiego buntu. oldcamera.p, 28 czerwca 2017. [dostęp 2019-04-14].</ref>.Изпълнението на Густав Холоубек в главната роля, повлиява значително върху социалния отзвук на пиесата.

Филмовият му дебют е в ролята на [[Феликс Дзержински]] в биографичния филм "Войник„Войник на победата"победата“ (1953), реж. [[Ванда Якубовска]]. В края на 50-те години създава известни роли в „Примка“ (1957) и „Сбогувания“ (1958) от Войчех Хас, сюрреалистичния „Колко далеч оттук, колко близо“ (1971) и „Лава“ (1989) от [[Тадеуш Конвицки]], с които актьорът е приятел от много години, както и във филма на [[Йежи Хофман]] „Право и юмрук“ (1964). Значимите му роли включват изяви в „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ (1965) и „Санаториум „Клепсидра“ (1973) от Войчех Хас. През целия си живот актьорът изиграва повече от 50 филмови роли<ref>Anna Barańska: Gustaw Holoubek – ikona studenckiego buntu. oldcamera.p, 28 czerwca 2017. [посещение 2019-04-14].</ref>.

През 1976 и 1980 г. получава мандат на посланик в Сейма на ПНР като представител на Фронта за народно единство<ref>Obwieszczenie Państwowej Komisji Wyborczej z dnia 24 marca 1980 r. o wynikach wyborów do Sejmu Polskiej Rzeczypospolitej Ludowej przeprowadzonych dnia 23 marca 1980 r. (M.P. z 1980 r. nr 9, poz. 37).</ref>. През 1982, след въвеждането на [[военно положение в Полша]], отказва да заседава в парламента<ref>Anna Barańska: Gustaw Holoubek – ikona studenckiego buntu. oldcamera.p, 28 czerwca 2017. [посещение 2019-04-14].</ref>.

В периода 1989–19911989 – 1991 г. е сенатор, избран от Граждански комитет (по време на мандата си преминава към Демократичен съюз). От 1992 до 1993 участва в съвета по култура към президента [[Лех Валенса]]<ref>Obwieszczenie Państwowej Komisji Wyborczej z dnia 8 czerwca 1989 r. o wynikach głosowania i wynikach wyborów do Senatu Polskiej Rzeczypospolitej Ludowej</ref>.

От 1994 г. е член на Полската академия на знанията. Сътрудник е на месечника за психология „Характери”„Характери“.

Автор е на две книги – „Театърът е свят“ (''Teatr jest światem''), излязла през 1986 г. в съавторство с Анджей Хаусбранд, „Спомени и забрави“ (''Wspomnienia z niepamięci ''), излязла през 1999.

Съпруг е на актрисата Данута Квятковска, а по-късно на Мария Ваховяк (с която се запознава по време на снимките на филма „Pożegnania“), а от 1973 г. на Магдалена Завадзка. Има три деца: Ева (от първия брак), Магдалена (от втория) и филмовия оператор Ян (от третия)<ref>Gustaw Holoubek. film.onet.pl. [посещение 2012-12-03].</ref>.

Густав Холоубек умира на 6 март 2008 г. Президентът [[Лех Качински]] посмъртно го отличава с [[Орден на Белия орел|Ордена на Белия орел]]<ref>Postanowienie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 11 marca 2008 r. o nadaniu orderu (M.P. z 2008 r. nr 72, poz. 653).</ref>.